Споразумението беше обявено часове след напрегнати дипломатически контакти и на фона на опасения, че нови военни действия могат окончателно да провалят преговорите. Само ден по-рано израелски удари срещу цели в Ливан поставиха под въпрос възможността за постигане на договореност между Вашингтон и Техеран.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който навърши 80 години през уикенда, определи сделката като исторически пробив. Според представители на американската администрация меморандумът вече е подписан по електронен път от Тръмп и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф. Очаква се в петък в Швейцария да се проведе официална церемония по потвърждаването на договореностите с участието на международни посредници.
Споразумението предвижда прекратяване на огъня по всички фронтове, включително в Ливан, както и начало на 60-дневен дипломатически процес, който трябва да изясни най-спорните въпроси между двете държави.
Новината беше посрещната положително от международните пазари. Цените на петрола започнаха да се понижават, а инвеститорите реагираха с облекчение след седмици на нестабилност и опасения за глобални енергийни сътресения.
Особено важно е бъдещето на Ормузкия проток – една от най-важните морски артерии за световната търговия с петрол. Американският президент вече обяви, че очаква корабоплаването през протока да бъде възстановено възможно най-скоро. Преди това обаче ще трябва да бъдат проведени операции по разминиране и гарантиране на безопасността на плавателните маршрути.
Франция, Великобритания, Германия и Италия вече заявиха готовност да участват в международна мисия за осигуряване на безопасно корабоплаване в региона.
Най-трудните преговори обаче тепърва предстоят. В центъра им остава иранската ядрена програма. Вашингтон настоява Техеран да се откаже от всякакви възможности за създаване на ядрено оръжие и да предаде наличните количества високообогатен уран под международен контрол.
От своя страна Иран продължава да твърди, че програмата му има изцяло мирен характер и е предназначена за енергийни и научни цели.
Друг ключов въпрос са икономическите санкции. Техеран настоява за незабавното им премахване, докато американската администрация предлага поетапно облекчаване в зависимост от изпълнението на поетите ангажименти.
На масата за преговори ще бъде поставена и съдбата на милиардите долари ирански активи, замразени в чужбина през последните години.
Въпреки дипломатическия пробив, не всички страни в региона приемат споразумението с ентусиазъм. От Израел вече идват сигнали, че Тел Авив не възнамерява автоматично да прекрати военните си операции и запазва правото си на самостоятелни действия срещу заплахи за националната сигурност.
Така, въпреки че оръжията засега замлъкват, следващите два месеца ще покажат дали постигнатият меморандум ще се превърне в траен мир или само във временно примирие в един от най-напрегнатите региони в света.
