Той заяви, че Вашингтон ще насочи натиска не само срещу Иран, но и срещу държави, компании и финансови структури, които продължават да поддържат икономически отношения с Техеран.
В авторска публикация във „Файненшъл таймс“ Бесънт определи предстоящите действия като „икономически D-Day“ и предупреди държавите, които според него се опитват да смекчат натиска срещу Иран, че трябва да отчетат последствията от продължаването на тези отношения.
Заплахата идва на фона на продължаващия вече шест месеца конфликт между САЩ и Иран. Макар през последните седмици да няма нови директни военни удари между двете страни, реални преговори за прекратяване на войната също липсват. От началото на американско-израелската военна операция на 28 февруари са загинали хиляди хора, основно в Иран и Ливан. Ударите нанесоха сериозни щети на военния потенциал и инфраструктурата на Иран, а върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей също беше убит.
Въпреки нанесените щети Техеран все още разполага с ракети и дронове, с които може да атакува държави от Персийския залив и да заплашва танкерите, преминаващи през Ормузкия проток. Напрежението вече доведе до сериозни затруднения в корабоплаването по ключовия маршрут и оказва натиск върху световните цени на горивата. Междувременно остава неясно до каква степен е запазена иранската ядрена програма, която САЩ и Израел се стремят да унищожат.
Техеран от дни се подготвя за новите санкции и отправя все по-твърди предупреждения. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи заяви, че ако „икономическата война“ продължи, страната може да прекрати износа на петрол изцяло – както през Ормузкия проток, така и от всяка друга точка на Персийския залив. Резаи предупреди още, че Иран ще приема като „акт на война“ всяко участие или подкрепа от страна на друга държава за американския икономически натиск срещу страната.
Вашингтон вече призова Китай да сътрудничи в санкционната кампания, като Бесънт посочи значението на Пекин като голям купувач на петрол от района на Персийския залив. Китай обаче заяви, че санкциите и натискът няма да помогнат за решаването на конфликта и призова за дипломатически подход.
Иранската икономика беше подложена на сериозен санкционен натиск още преди началото на военните действия. Страната влезе във войната с висока инфлация, отслабена валута, недостиг на енергия и дълбоки структурни проблеми. Сега към тях се добавят разрушена инфраструктура, прекъснати търговски връзки, спад на производството и огромни разходи за възстановяване. Властите в Техеран публично демонстрират твърдост, но представители на режима предупреждават, че ново икономическо затягане може да задълбочи социалните проблеми, да предизвика нови протести и допълнително да подкопае легитимността на Ислямската република.
При липсата на директен диалог между Вашингтон и Техеран, последните официални преговори между които се проведоха през юни в Швейцария, Катар, Пакистан и Турция се опитват да посредничат за дипломатическо решение. В понеделник началникът на пакистанската армия Асим Мунир ще посети Техеран, като очаква се сред обсъжданите теми да бъдат последните развития около конфликта и американските заплахи за нови санкции.
Войната вече има тежки човешки последици. Американско-израелските удари по Иран и израелските атаки срещу Ливан са довели до хиляди жертви и разселването на милиони хора. САЩ съобщават за 18 загинали американски военнослужещи и над 750 ранени.
