3| 2097 |29.04.2025 НОВИНИ

Счупени ръце, пукнати кости. 12-годишно дете е в болница. Когато институциите мълчат, насилието говори

Снимката е илюстративна Източник: Pixabay

12-годишно момче от Луковит е със счупени ръце, след като – по думите на близките му – е било пребито и хвърлено от мост от 36-годишен мъж. Престъплението се случва посред бял ден, в парк, в присъствието на други деца.

Гонката започва, след като група деца късали джанки и звънели на звънеца на къща в квартала – на пръв поглед невинна детска пакост, този път завършила с пагубни последствия.

Бащата намира сина си в тревата, пречупен – не само физически.

„Вдигнах го, че го боляха ръцете. Беше целият в кръв“, разказва той, със сдържаната болка на човек, на когото вече не му се крещи, а само му се вярва, че още съществува правосъдие.

А после идва вторият удар – институционалният. Мъжът е задържан за 24 часа, но пуснат на свобода. Прокуратурата мълчи с часове. Градът се надига не заради омраза, а заради липса на реакция.

Във вторник следобед – чак тогава – прокуратурата съобщава, че мъжът е задържан за 72 часа, и ще се иска постоянен арест. Наложена му е забрана да напуска страната.

„Деянието е брутално и дава лош сигнал. Ако прокуратурата беше действала навреме, тези хора нямаше да са на площада“, каза кметът Иван Грънчаров.

МВР твърди, че си е свършило работата. И пак стигаме до онова мълчание – институционално, удобно, опасно.

„Молим прокуратурата – нека този случай не бъде потулен. Ние живеем под едно небе. Не може България да бъде за едни майка, а за други – мащеха“, каза Георги Марков. А 12-годишното дете още лежи в болницата в Плевен. Счупени ръце. Пукнати кости. Пукната вяра в справедливостта.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза и видеотехнически анализ на кадри от охранителни камери.

Каква държава сме ние, когато едно дете може да бъде хвърлено от мост и първата реакция да е... 24-часов арест и после – нищо?

Какво общество сме, ако приемаме, че дете от ромски произход, пребито и оставено в кръв и болка, може просто да се превърне в статистика?

Кой в тази държава ще се осмели да каже: "Стига вече"?

В Луковит хората не излязоха на протест, за да се делят на „наши“ и „ваши“. Те излязоха, защото правосъдието закъсня. Защото отново се наложи обществен натиск, за да се случи нещо елементарно.

Ако детето беше ваше, щяхте ли да приемете, че 24-часов арест е достатъчна реакция?

С риск да се повторя – сега момчето е в болница. В Плевен. Животът му е вън от опасност. Но сигурно пита – защо?

И ние трябва да питаме същото.

Констанца Илиева