Резолюцията беше одобрена с 50 гласа „за“ срещу 48 „против“, след като по-рано този месец получи подкрепа и в Камарата на представителите. Освен почти всички демократи, в подкрепа гласуваха и четирима републикански сенатори, което показва нарастващо разминаване в редиците на управляващата партия по въпроса за войната с Иран.

Макар резолюцията да има предимно политическа тежест, тя се възприема като удар по администрацията на Тръмп, която до неотдавна разчиташе на почти пълна подкрепа сред републиканците в Конгреса. Гласуването идва и в момент, когато Белият дом се очаква да поиска нови десетки милиарди долари за покриване на разходите по военната кампания.

Според публикувано във вторник проучване на Reuters/Ipsos едва около една четвърт от американците смятат, че войната с Иран оправдава цената си, а мнозинството не вярва, че примирието между Вашингтон и Техеран ще бъде трайно.

Администрацията на Тръмп в момента работи по рамка за мирно споразумение с Иран. Подкрепата за резолюцията в Конгреса може да затрудни евентуални бъдещи опити за възобновяване на военните действия, ако преговорите се провалят.

Белият дом обаче отхвърли значението на вота. От администрацията заявиха, че резолюцията няма правна сила, тъй като не подлежи на подпис или вето от президента. Освен това според тях американското участие във военните действия е приключило още с примирието от 7 април.

Юридическият спор остава открит. Част от експертите смятат, че конституционността на Закона за военните правомощия вероятно ще бъде окончателно решена едва от съдилищата. През 1983 г. Върховният съд на САЩ постанови, че подобни решения на Конгреса трябва да бъдат представени на президента, за да имат задължителен характер.

Демократите настояват, че Конституцията дава именно на Конгреса, а не на президента, правото да решава дали страната да влиза във война. Те вече обявиха намерение да внесат и нови резолюции по темата, за да принудят републиканците ясно да заемат позиция по конфликта.

Очаква се Конгресът да има ключова роля и при евентуално мирно споразумение с Техеран. Съгласно закон от 2015 г. американските законодатели имат право да разгледат и да гласуват всяка договореност, свързана с иранската ядрена програма. Републиканският лидер в Сената Джон Тюн вече заяви, че подобно споразумение ще бъде подложено на парламентарен контрол и вот.