Шест ключови въпроса около руските дронове над Полша

1. Какво се случи над Източна Полша?

Премиерът Доналд Туск заяви пред парламента, че полското въздушно пространство е било нарушено 19 пъти. Полски изтребители F-16 и холандски F-35, заедно с други самолети, са реагирали и са свалили поне четири дрона.

Отломки са намерени в Източна Полша, като един дрон се е разбил в къща. Няма пострадали.

Варшава е категорична за виновника. „Няма съмнение за агресивните намерения на Русия“, каза Туск. Полша задейства член 4 от Договора на НАТО и поиска среща със съюзниците, за да обсъдят ситуацията.

„Цялата машина сега ще прегледа оценката“, коментира служител на НАТО.

2. Може ли да е било случайност?

Полша и други гранични държави на НАТО, включително Румъния, вече са били засегнати от руски дронове, откакто Кремъл започна пълномащабната война в Украйна преди повече от три години. Но това е първият случай с толкова много дронове над съюзническа държава – и първият път, когато руски дронове са свалени.

Предишните инциденти можеха да бъдат приети за случайни, но този мащаб трудно се обяснява по този начин.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза: „Оценката на полските и натовските военновъздушни сили е, че дроновете не са отклонили курса си случайно, а са били умишлено насочени“.

Това мнение беше подкрепено и от други страни.

„Няма причина да се смята, че това е грешка в курса или нещо подобно“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус.

Фабиан Хофман, експерт по ракетна и ядрена стратегия от Университета в Осло, каза, че инцидентът носи всички белези на умишлено действие. „По полетните траектории се вижда, че дроновете са следвали контролиран курс, което показва, че Русия е действала съзнателно“, обясни той.

Имаше и някои резерви.

Британският министър на отбраната Джон Хийли каза: „Има противоречиви доклади и няма окончателна оценка за причините зад атаките или за намерението. Каквото и да е било намерението, действията бяха опасни, бяха безразсъдни и нарушиха въздушното пространство на Полша и НАТО.“

Изследователят на дронова война Закъри Калънборн от Кралския колеж в Лондон коментира, че в първите часове след инцидента се усеща предпазливост. „Виждам силни думи, но и колебание за реакцията. Консултациите по член 4 дават време да се събере информация, да се обмислят варианти и да се реши дали и как да се отговори.“

3. Какво казва Кремъл?

Москва първоначално обвини Украйна.

Андрей Ордаш, руският шарже д’афер във Варшава, заяви пред външното министерство на Полша: „Знаем едно – тези дронове са дошли откъм Украйна. Не е представено доказателство, че са руски.“

Кремъл реагира по-късно следобед с почти пълно мълчание.

„Предпочитаме да не коментираме по никакъв начин. Това е извън нашата компетентност,“ каза говорителят Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Той добави, че лидерите на ЕС и НАТО обвиняват Русия за провокации „ежедневно, често без да се опитват да представят аргументи“.

Министерството на отбраната на Русия публикува онлайн изявление, че е извършило мащабна атака с дронове по „обекти на украинския военно-промишлен комплекс“ в Западна Украйна.

В изявлението се казваше, че не са били „планирани“ цели на полска територия. Министерството подчерта, че дроновете, за които се твърди, че са преминали в Полша, имат максимален обсег до 700 километра, което намеква, че дронове, изстреляни от Русия, не биха могли да достигнат.

„Въпреки това сме готови за консултации с Министерството на отбраната на Полша по този въпрос“, добави Москва.

4. Част ли е това от руски план?

Въпреки заплахите на Доналд Тръмп към Путин, които не дадоха резултат, и опитите му за бърз край на войната, Русия засилва агресията срещу Украйна.

Москва нанася все по-мащабни удари по украинските градове. В неделя бяха изстреляни над 800 дрона и ракети, една от които удари сградата на украинското правителство – нещо, което досега не се беше случвало.

Русия удари и американски завод в Западна Украйна. В края на август бяха поразени сградата на дипломатическата мисия на ЕС и Британския съвет в центъра на Киев.

„Това е послание от Москва, че тя не се интересува от мир, гарантиран от западни сили, и вероятно не се интересува от мир изобщо,“ написа икономистът Тимъти Аш.

Оставка генерал Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа, каза, че няма съмнение за умишлената руска атака. Според него тя подчертава склонността на Путин да рискува, въпреки че в Полша са разположени около 8 000 американски войници.

Хофман обясни, че готовността на Москва да поема такива рискове показва едновременно слабост и опортюнизъм. „Русия няма уважение към Европа. В действителност Русия не се справя добре, особено икономически. Именно затова Кремъл избира да ескалира – вижда прозорец на възможност“.

5. Какво показва това за готовността на Полша и НАТО?

Полша и съюзниците ѝ засекоха дроновете и свалиха някои от тях, въпреки че Беларус – съюзник на Москва – заяви, че е уведомила Варшава за приближаването им. Това обаче не е голям успех за НАТО.

„Не е нормално да се използват F-16 и F-35 за подобни цели,“ каза Ходжис.

След повече от три години война се вижда, че НАТО не е направило достатъчно, за да се подготви за руска атака, въпреки предупрежденията на анализатори. „Атаката на Русия над Полша беше като „учебно колело“ и показа, че държавите от Алианса не са се подготвили за войната, която вече е пред очите им,“ коментира Филипс О’Брайън, професор по стратегически изследвания в Сейнт Андрюс.

Украйна, която е подложена на почти ежедневни удари, реагира много по-бързо и по-евтино. Според Киев, във вторник през нощта са били свалени 386 от 415 руски дрона и 27 от 43 ракети.

6. Как може да реагира НАТО?

Алиансът е наясно, че противовъздушната му защита трябва да се подобри. Инцидентите в сряда само засилват това убеждение.

Оана Лунгеску, експерт от RUSI и бивш говорител на НАТО, припомни, че генералният секретар Марк Рюте е казал: „НАТО има нужда от петкратно увеличение на въздушната и ракетната си отбрана. Това е спешен приоритет. Важно е всички страни членки да изяснят законите си относно свалянето на въздушни обекти в тяхното пространство“.

Ходжис призова НАТО да проведе големи съвместни учения за въздушна отбрана, за да се подобри координацията между държавите на фронтовата линия.

Той предложи промяна в правилата за въздушни патрули над Балтийско и Черно море, така че натовските самолети да могат да свалят руски дронове и ракети.

Според него НАТО трябва да наложи и забранена за полети зона над Западна Украйна, за да се спре приближаването на руски дронове и ракети до съюзническото въздушно пространство. „Няма руски самолети над Украйна, така че това няма да бъде ескалация“, каза Ходжис.