Сега, очевидно осъзнавайки, че нови военни удари едва ли ще принудят Техеран да направи отстъпки, Вашингтон отново залага основно на икономическия натиск с надеждата да отслаби иранското правителство. Държавният секретар Марко Рубио дори заяви, че засега не се очакват нови американски атаки.
Макар бъдещето на конфликта да остава неясно, вече се очертават няколко трайни последици за САЩ, Иран и световната икономика. Информационната агенция извежда шест от тях.
1. Тръмп плаща политическа цена
Войната беше непопулярна още от началото, а обществената подкрепа за нея продължава да спада. Според проучване на Reuters/Ipsos одобрението към Тръмп е намаляло от 40% на 33% от началото на конфликта. Една от причините е поскъпването на горивата, което влиза в пряк конфликт с обещанието му от предизборната кампания през 2024 г. да намали разходите за американците.
Само 31% от американците одобряват военната операция. Това е по-ниска подкрепа в сравнение с други американски конфликти в сходен етап, включително войната в Афганистан, която в продължение на години е получавала над 50% одобрение според Gallup.
Недоволството от високите цени създава допълнителен проблем за Републиканската партия преди междинните избори през ноември, когато тя ще се опита да запази крехкото си мнозинство и в двете камари на Конгреса. Войната задълбочи и разделението сред републиканците – едните настояват за бързо прекратяване на конфликта, докато други смятат, че Тръмп трябва да продължи военния натиск върху Техеран.
2. Световната икономика беше разклатена, но не толкова силно, колкото се очакваше
Ударите на САЩ и Израел предизвикаха сериозни опасения за световната икономика заради ключовото значение на Ормузкия проток. През тесния морски коридор между Иран и Оман, широк на места едва около 34 км, преминава приблизително една пета от световните енергийни доставки.
Нарушаването на корабоплаването доведе до рязко поскъпване на петрола и опасения от глобална рецесия. Последиците са значителни, но засега световната икономика се оказва по-устойчива от очакваното.
Международният валутен фонд понижи два пъти прогнозата си за глобалния растеж от началото на войната и вече очаква световната икономика да нарасне с 3% през тази година при прогноза от 3,3% през януари.
Ситуацията обаче остава по-различна от петролните шокове през 70-те години. Големите икономики днес използват по-малко енергия за производството на единица икономическа продукция, а високите потребителски разходи и инвестициите, включително продължаващият бум около изкуствения интелект, смекчават удара.
3. Иран е тежко отслабен, но не е победен
Иранските въоръжени сили и икономика понесоха сериозни щети, но страната все още разполага с ракети и дронове, способна е да нанася удари и продължава да възпрепятства корабоплаването през Ормузкия проток.
През май командващият американските сили в Близкия изток адмирал Брад Купър заяви пред Конгреса, че американските военни са унищожили 161 ирански военноморски съда и са извадили от строя 82% от системите за противовъздушна отбрана на Иран. По думите му иранските военновъздушни сили, които преди това са извършвали до 100 полета дневно, вече не са провеждали бойни мисии.
Въпреки това Техеран запазва значителен ракетен и безпилотен потенциал. По оценка, цитирана от Reuters през март, САЩ могат със сигурност да потвърдят унищожаването само на около една трета от огромния ирански ракетен арсенал. За друга приблизително една трета няма достатъчно ясна информация, макар че бомбардировките вероятно са повредили, унищожили или затрупали част от ракетите в подземни тунели и бункери.
Войната доведе до хиляди жертви и задълбочи икономическите проблеми на Иран. Инфлацията се ускори, търговията беше нарушена, а през юли годишната инфлация при храните достигна 128%, според иранския статистически център.
Конфликтът обаче има и вътрешнополитически ефект – той временно измести политическите противоречия на заден план и беше последван от по-сурови мерки срещу инакомислието.
4. Близкият изток стана по-нестабилен, а съюзниците на САЩ се оказаха изложени на риск
Първоначалната цел на американско-израелската операция беше Иран да бъде отстранен като основна заплаха за сигурността в Близкия изток. Според анализатори обаче резултатът е обратен – Техеран е получил допълнителен стимул за действие, а регионът е станал още по-несигурен.
Ирански атаки с ракети и дронове срещу арабски държави, съюзници на Вашингтон в Персийския залив, засегнаха американски военни и дипломатически обекти и нарушиха въздушния транспорт.
Ударите по корабоплаването, съчетани с блокада на подкрепяните от Саудитска Арабия маршрути в Червено море от страна на хутите, повишиха разходите за застраховане и транспорт. Това се отразява и на глобалните вериги за доставки и увеличава несигурността пред икономиките в Залива.
5. Пътят на Иран към ядрено оръжие вероятно е удължен
Американските и израелските удари през юни 2025 г., както и началната фаза на сегашната война, нанесоха сериозни поражения на три известни ирански обекта за обогатяване на уран и на други съоръжения, за които има подозрения, че са били свързани с оръжейна програма. Израелските атаки са довели и до смъртта на водещи ирански ядрени учени.
Според американски оценки от май т.нар. „време за пробив“ на Иран – периодът, необходим за производството на достатъчно делящ се материал за ядрено оръжие – вече може да достигне една година. Преди войната оценката беше до шест месеца.
Предотвратяването на придобиването на ядрено оръжие от Иран е сред основните аргументи на Тръмп за започването на войната.
Реалното състояние на иранската ядрена програма обаче остава неизвестно. Техеран от години отхвърля твърденията, че разработва ядрена бомба.
6. Американските военни ресурси са подложени на сериозно натоварване
От началото на войната са загинали 18 американски военнослужещи, а над 750 са били ранени.
Американската армия е загубила и дронове и самолети както вследствие на ирански атаки, така и при инциденти. Според доклад на Конгреса от май общо 42 американски военни летателни апарата са били загубени в хода на конфликта.
Особено сериозен проблем са боеприпасите. Според информация на Reuters американските сили са използвали „почти целия“ световен запас от определени високоточни ракети. Оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания показва, че до юли САЩ са изразходвали около 65% от ракетите-прехващачи Patriot и са намалили запасите си от прехващачи THAAD с най-малко 38%.
Вашингтон е прехвърлил изтребители, военни кораби и други ресурси към Близкия изток от Европа и Азиатско-тихоокеанския регион. Това удължава мисиите и поражда въпроси доколко американската армия запазва необходимата готовност и в останалите части на света.
Самолетоносачът USS Gerald R. Ford е останал в оперативно разгръщане повече от година – най-дългото му подобно плаване от войната във Виетнам насам. Междувременно в Конгреса се появиха опасения за натоварването на USS Abraham Lincoln след 200 последователни дни в морето. Миналата седмица той беше заменен от друг самолетоносач, дотогава базиран в Тихия океан – още един знак за мащаба, с който войната изчерпва американските военни ресурси.
