За втори пореден път едва 33% от анкетираните одобряват работата на Тръмп като президент. Това е най-ниският резултат, регистриран от Reuters/Ipsos както в първия, така и във втория му мандат.

 

Тръмп твърди, че войната, започнала с американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари, е необходима, за да бъде възпрепятствано създаването на иранско ядрено оръжие. Въпреки че интензивността на конфликта намаля през последните месеци, фактическата блокада на иранския петролен износ от региона доведе до рязко поскъпване на бензина в САЩ, като цените се доближиха до рекордни стойности.

 

Администрацията на Тръмп продължава да засилва икономическия натиск върху Техеран. В понеделник финансовият министър Скот Бесънт заяви, че САЩ обмислят разширяване на санкциите срещу държави, които търгуват с Иран, но засега не бяха обявени нови наказателни мерки. Все пак ограничения бяха наложени срещу 60 физически и юридически лица и плавателни съдове, но сред тях не попаднаха китайски финансови институции, за които се смята, че подпомагат търговията с ирански петрол.

 

Американците същевременно се опасяват, че конфликтът ще продължи дълго. 83% от анкетираните смятат, че войната ще се проточи за продължителен период, спрямо 80% в началото на месеца.

 

Продължаващият конфликт поставя Тръмп в трудна политическа ситуация. По време на кампанията си за президентските избори през 2024 г. той обещаваше да ограничи инфлацията и да избегне продължителни военни конфликти. Шест месеца след началото на войната бензинът в САЩ е с над 1 долар на галон по-скъп в сравнение с периода преди конфликта. Това може да се окаже проблем за републиканците преди междинните избори за Конгрес на 3 ноември, когато партията ще се опита да защити крехкото си мнозинство.

 

Проучването показва и предимство за демократите сред независимите избиратели. Ако изборите за Конгрес се провеждаха днес, 33% от независимите биха гласували за демократите, срещу 19% за републиканците.

 

В същото време реакцията на новите американски санкции дойде и от Техеран. Иранският министър на икономиката Али Маданизаде заяви, че страната е напълно подготвена за американските мерки и предупреди, че Техеран разполага със „свои инструменти“ за ответна реакция. Представител на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция също заплаши с удари срещу американски интереси и ключови енергийни маршрути, ако иранската инфраструктура бъде атакувана.

 

Техеран изрази увереност, че Китай, Русия и други важни партньори няма да приемат американския натиск. Пекин заяви, че санкциите и натискът не допринасят за решаването на конфликта и че ще предприеме необходимите действия за защита на собствените си интереси.

 

Междувременно дипломатическите усилия за прекратяване на войната продължават. Пакистан, който посредничи между страните, съобщи за „значителен напредък“ в последните разговори с Техеран, посветени на предотвратяването на нова ескалация и възобновяването на корабоплаването през Ормузкия проток.

 

Конфликтът обаче остава далеч от окончателно дипломатическо решение. Само два товарни кораба с ключови суровини са преминали през Ормузкия проток в понеделник – най-ниският дневен брой от началото на май.