Новата кампания получи името „Операция Икономически изгнаник“. Американският финансов министър Скот Бесънт я определи като безпрецедентна и сравни началото ѝ с десанта в Нормандия през Втората световна война.

 

„Започваме икономическа офанзива срещу финансовите връзки на Иран по целия свят. Целта ни е да прекъснем всяка икономическа жизнена линия, която поддържа този тираничен режим, докато Техеран не остане сам“, заяви Бесънт.




Китай може да се окаже основната мишена


Най-големият въпрос е докъде администрацията на Доналд Тръмп е готова да стигне спрямо Китай. Пекин е най-големият търговски партньор на Иран и според посочените данни през миналата година е купил около 80% от иранския петрол, изнасян по море.

 

Бесънт предупреди, че никой няма да бъде извън обсега на американските санкции. По думите му компании и други структури, които участват в превръщането на иранския петрол в приходи за Техеран, ще бъдат санкционирани.

 

Вашингтон вече е идентифицирал част от държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Иран. Те ще получат срок да прекратят отношенията си с Техеран. Продължителността му ще зависи от конкретния случай.

 

„Всеки субект, който улеснява прането на пари от името на Иран, ще бъде отстранен от системата на американския долар. Часовникът вече тиктака“, предупреди Бесънт.

 

Той заяви още, че Тръмп разговаря с чуждестранни лидери и отправя конкретни искания да прекратят отношенията си с иранския режим. Не стана ясно дали президентът на САЩ ще разговаря по въпроса с китайския лидер Си Дзинпин.

 

Китай отхвърли подхода на Вашингтон. Посолството на страната в САЩ заяви, че санкциите и натискът няма да решат проблема и призова за политическо и дипломатическо решение.

 

Иран заплашва с ответни действия


Техеран предупреди, че ще отвърне срещу държавите, които се включат в американската кампания за икономическа изолация..

 

Началникът на генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал Али Абдолахи заяви, че отговорът може да включва операции по суша, море и въздух, както и кибератаки.




Новите вторични санкции идват близо шест месеца след началото на американско-израелските удари срещу Иран, при които беше убит върховният лидер Али Хаменей. Първоначалните очаквания, че властта в Техеран може да рухне или да приеме американските искания за отказ от обогатяването на уран и други ключови части от ядрената програма, не се оправдаха.

 

Вместо това твърдолинейните сили укрепиха позициите си. Иран обяви Ормузкия проток за затворен и започна да атакува кораби, които не се съобразяват с решението. Тръмп отговори с блокиране на иранския петролен износ през протока.

Противопоставянето нанесе сериозни последици на световната икономика.

 

Вашингтон не изключва нови военни удари


Американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че военният вариант остава на масата.

 

„По никакъв начин не изключваме използването на кинетични удари в Ормузкия проток или около Иран“, каза той.




Обединените арабски емирства вече обявиха, че прекратяват търговските си отношения с Иран. Турция, която също е важен търговски партньор на Техеран и критикува американската кампания, засега не е обявила как ще реагира на заплахата от санкции.

 

Анализатори предупреждават, че новият икономически натиск едва ли ще доведе до бърза капитулация на Техеран. Според Сина Туси от Центъра за международна политика Вашингтон се опитва чрез икономическо задушаване да постигне това, което досега не е успял с военна сила.

 

Андрю Милър от Центъра за американски прогрес също смята, че санкциите могат да окажат сериозен натиск, но е малко вероятно да доведат бързо до споразумение, което да удовлетворява САЩ.