Шофьорът на катастрофиралия автобус: Не съм заспивал на волана

„Помня какво се случи. На 2 февруари тръгнах в 5:30 часа за Скопие. На 4 км от Скопие бе закъсал другия автобус. Срещу мен наближаваше ТИР. Половината от предницата му караше по осевата линия или малко навътре в моето платно. Там и участъкът е малко по-тесен. По инстинкт завих надясно, за да избегна удара. Когато продължих, за да изляза, задницата на автобуса започна да слиза в канавката. Тогава автобусът се удари в дърветата и при самото спиране машината се обърна”, разказа Любомир Лазаров от село Слатино, Дупнишко.

След като се обърна, започнахме да помагаме на хората, да ги вадим от автобуса. Дойдоха и други хора от селото, полиция и линейки”, спомня си Любомир.

Той обаче е категоричен, че не е превишавал максимално разрешената скорост. „Най-много да съм карал със 70 км/час. Не съм заспивал на волана”, категоричен бе той.

Собственикът на фирмата Кирил Илков пък се оплака, че шофьорът му е изчезнал след разпита в полицията в Крива паланка и не може да се свърже с него. Любомир обаче твърди, че двамата са се чули два пъти – веднъж, докато бил в болницата и още веднъж, когато бил на разпит в полицията.

На въпрос дали смята, че има вина за инцидента, той заяви: „Който не работи, той не греши. Но за вина не мога да кажа”.

Вчера автобусът беше изтеглен с тежка техника обратно на пътното платно. В момента фирмата го тегли на собствен ход към България. Според собственика превозното средство е било изправно.