ЕС ще бори перачите на пари с нов орган. Защо виновните няма да трепнат?

За целта е включено предложение за създаване на изцяло нов орган, който да се бори с прането на пари - AMLA (Anti-Money Laundering Authority). Тя ще стане факт в следващите три години и ще започне своята работа през 2026 г. Става дума за централен орган, който ще упражнява пряк надзор върху някои от най-рисковите финансови институции с дейност в голям брой държави-членки. Освен това ще наблюдава и координира националните надзорни органи, отговарящи за други финансови субекти, и ще координира надзорните органи на нефинансовите субекти.

Идеята е амбициозна. В AMLA ще влязат 250 души, които ще осъществяват надзор върху институции, които управляват годишен бюджет от 45 милиона евро. Но това няма да се случи за ден. Както стана ясно, органът ще започне работа чак след 5 години, в които ще продължи да действа същия доказал се като неефективен механизъм за борба с прането на пари. Би било далеч по-разумно да се засилят съществуващите правомощия на Евопейския банков орган и да се подобри структурата му на управление, както вече заяви галвния изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания Карел Лану, пишат от Politico. Вместо това обаче ЕБО ще бъде лишен от своите правомощия.

Освен това блокът все още има слепи петна. Серия от скандали, свързани с пране на пари тресат ЕС от 2018 година насам. Националните правителства от своя страна по различен начин тълкуват мерките на блока при привеждането им в националното законодателство и то в продължение на години. А това оставя много вратички, които престъпниците използват.

Идеята на Европейската комисия е да се хармонизират правилата, за чието спазване ще следят от AMLA. Но подобно стиковане може да отнеме години. Освен това все още има държави, които тепърва трябва да въведат съществуващите към днешна дата правила. 

Друг проблем е това, че AMLA ще се занимава с финансовата индустрия. Това означава, че в ръцете на националните правителства ще стои борбата с прането на пари в други сектори, като хазарта, например. 

В 21 век все повече сектори се прехвърлят в дигиталния свят. Логично е, че новият европейски орган ще се насочи и към към крипто валутите. Идеята е да се въведат изисквания за оповестяване при покупка или продажба на крипто активи в рамките на ЕС. Това означава, че всяка компания или фирма в рамките на блока, която прехвърля свой актив в или извън пределите на ЕС ще трябва да предостави подробности за това кой в крайна сметка движи парите. 

Интернет обаче е глобален - хората в Европа все още могат да избегнат правилата в така наречената "тъмна мрежа", могат да намерят китайски доставчик на криптовалути, който да прехвърли средствата им в Русия, например.

Закона за борбата срещу прането на пари и прилагането му в България стана повод към нас да бъде изпратена препоръка от Съвета на ЕС през юли миналата година. Препоръките бяха в рамките на Европейския семестър за 2020 г., които са специфични към всяка страна членка на Общността.

Ето какво пишеше в препоръката тогава: 

“Макар България да е приела през 2019 г. няколко закона с цел транспониране на Четвъртата и Петата директива за прането на пари, от наскоро приключилата национална оценка на риска става ясно, че са налице недостатъци. И те изискват спешни мерки, за да се предотвратят прането на пари и финансирането на тероризма.

Все още не са оценени по подходящ начин рисковете, свързани със схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и с виртуалните активи. Трябва да бъдат разработени и изпълнени действия за ефективно прилагане на рамката за борба с прането на пари от страна на задължените субекти. Ефективността на изпълнението и прилагането на тази рамка е ограничена, а използването на финансово разузнаване е недостатъчно”.