"Ще дойде Видовден!": Денят, в който нищо не остава скрито

Празнуван на 15 юни (28 юни по стар стил), Видовден е запазен най-вече в Западна България – около Трън, Брезник, Кюстендил. В сърцето на традицията стои не светец, а принцип: каквото е било скрито, ще излезе наяве. Лъжи, престъпления, измами – всичко си намира мястото. Не е случайно, че хората вярвали, че ако работиш на този ден, можеш да си навлечеш гнева на природата – с градушки, болести или нещастия.

Произходът на Видовден се корени в езически обреди, в култа към слънцето и светлината. Според фолклорни изследвания, името идва от "вид", тоест "виждане" – прозрение, осветляване. Денят е отбелязван с ритуали за предпазване от природни бедствия, особено градушки – в някои села са се правели шествия, преливания на вода, песни с апотропейна (предпазваща) сила.

Но най-силно остава усещането за морален закон, неподвластен на институции и съдилища. Видовден е фолклорното правосъдие – ден, в който Господ вижда всичко, когато и човешките очи се отварят за истината. Оттам и надеждата – някой ден все пак ще дойде Видовден.

Днес празникът все по-често се появява в журналистически текстове, разследвания, граждански протести. Като символ на очакването – че справедливостта, макар и бавна, ще се прояви. Че ще се види кой какво е правил, скривал, откраднал. Видовден се превръща от чисто фолклорен белег в културен код: надеждата, че истината излиза – рано или късно, но задължително.

И ако се чудите какво да правите днес – просто не лъжете. Може и да е тих ден с лек североизточен вятър, но помнете: Видовден вижда всичко.

ФрогНюз