Ще промени ли Докладът „Драги“ бъдещето на България?

Сергей Станишев, София, 4 октомври 2024

 

На 17 септември 2024 г. дългоочакваният Доклад „Драги“ беше официално представен пред Европейския парламент. Поръчаният от Европейската комисия 400-страничен документ, възложен на бившия премиер на Италия и президент на ЕЦБ Марио Драги, месеци наред бе обвит с догадки. Официално е консултиран с 236 организации – институции, мозъчни тръстове, бизнес асоциации и неправителствени организации. Беше обявено, че неговите основни изводи ще залегнат в писмата от президента на ЕК до новите еврокомисари, в които тя ще дефинира задачите в отделните ресори. Целта на доклада „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ е да даде рецепта каква да е бъдещата политика на ЕС, за да възстанови конкурентните предимства на Стария континент и да осигури икономическо развитие и просперитет. 

 

През последните две седмици документът предизвика хиляди публикации в медиите и отзиви от политици и правителства в цяла Европа. Това не е изненада. Реакциите естествено са най-разнопосочни – от „дързък план“, през „призив за действие“ до „мъртво писмо“. Критиките са също в широк диапазон: не е достатъчно широко консултиран със синдикати и НПО-сектора, невъзможен за реализация поради липса на политическа воля в Европа, твърде дерегулиращ, прекалено западно-центричен. Впрочем, последното е вярно – сред стотиците консултирани организации не фигурира нито една от Централна и Източна Европа.

 

На този фон мълчанието на българските институции и партии

 

буди недоумение и тревога. Ако донякъде то може да бъде обяснено с предизборните страсти, продължаването му грози България. Страната може да изпадне от европейските процеси и в крайна сметка да се закотви окончателно със слаба икономика и бедно население, без шансове за ускорена модернизация и наваксване.

„Мръсната тайна“ на Драги

 

Всъщност, няма изненада и в съдържанието на Доклада. Той констатира задълбочаващата се през последните десетилетия тенденция за загуба на икономически позиции и перспективи пред европейската икономика. Диагнозата в него не представлява сензация. Въпреки многобройните разширявания като брой страни, население и обем на общия пазар, делът на ЕС в световната икономика устойчиво спада и към 2023 г. е само 17 % от глобалния БВП. Европа губи състезанието с основните си конкуренти, САЩ и Китай, по всички основни направления – в ръста на производителността на труда, внедряването на иновациите, дигиталната икономика, демографията. ЕС се оказа много по-уязвим от рязкото влошаване на геополитическата среда, последиците от промяната на цените на енергоносителите и отминаването на ерата на бързия ръст на свободната търговия като един от източниците на растеж. Новата реалност е: нестабилна среда и очертаване на икономически блокове, които са по-затворени и протекционистки. 

 

Наистина, ако сравним ЕС със САЩ и Китай, бие на очи, че Старият континент като че ли се движи по инерция от отминаващата епоха. Китай от дълги години провежда ясна политика на превръщане от „сборен цех“ на света в технологичен лидер и използва целия достъпен спектър от инструменти – от субсидии, през защитни мерки, до осигуряване на вериги на надеждни доставки на суровини и компоненти за своята индустрия. Американският „Акт за защита от инфлацията“ (оценен на стотици милиарди долари) ясно залага на защита на собствената индустрия и привличане на производство на своя територия. Скоростта на вземане на решения в ЕС е драматично затлачена в сравнение с другите два гиганта – там процесите са силно централизирани. На този фон средното време за приемане на законодателен акт в ЕС е почти две години, при това най-спорните въпроси отнемат много повече време в институционални и междудържавни преговори за постигане на компромис. 

 

Изводът е очевиден: Европа трябва радикално да се промени. Сега!

 

Основното достойнство на доклада е, че вместо политика на „сребърен куршум“ предлага цял набор от взаимнодопълващи се реформи, приоритети и инструменти за постигане на по-висок устойчив растеж и конкурентоспособност. Бездействието ще доведе до агония ЕС – мрачна картина – икономическа стагнация, загуба на население, безработица и разклащане на социалната държава и европейския начин на живот. Достатъчно е да се посочи, че към 2040 г. се очаква трудоспособното население на ЕС да намалява с 2 млн. годишно, а съотношението между работещи и пенсионери да се промени от 3:1 на 2:1, което може да срине пенсионните системи. 

 

Най-революционното предложение е за осигуряване на допълнителни годишни инвестиции в обем на 750-800 млрд. евро – 4.5-4.7% от БВП на Съюза, почти двойно на прословутия „План Маршал“ след Втората Световна война. Това неизбежно ще изисква и издаване на общи дългови емисии и вече предизвика негативна реакция от фискално консервативните Северни страни, начело с Германия. Очевидно все още много държави в Европа живеят с илюзията, че са достатъчно големи и могат да бъдат успешни самостоятелно. Такъв подход ще лиши ЕС от основното предимство, което го прави конкурентен икономически блок – мащаба на общ пазар от 27 развити икономики с население от 450 млн. с висока покупателна способност и добро образование.

 

Марио Драги извежда на преден план необходимостта от нова индустриална политика за Европа, която да съчетае масирани инвестиции в стратегически области на технологичен пробив, прагматична и гъвкава търговска политика, външноикономическа политика за гарантиране на верига от доставки на суровини и материали. Сред ключовите приоритети е и намиране на баланс между амбициозните климатични цели на Европа (много категорични в сравнение с ангажиментите на САЩ и Китай) и конкурентоспособността. Особено внимание е обърнато на енергийните цени, липсата на системни връзки и зависимостта от внос. Дори в области, в които ЕС запазва технологично лидерство като „чистите технологии“, Европа губи пазарни позиции. Например, европейското финансиране на „клинтех“ производство отстъпва на американския „Акт за защита от инфлацията“ близо 5 пъти. Тежък е разривът и в подкрепата на ключови производства, които поради своята енергоемкост не могат да се адаптират към изискванията за ограничаване на емисии без държавна подкрепа. За сравнение – Китай осигурява 90 % от световните субсидии в производството на алуминий и от 2012 г. насам обезпечи пълен цикъл доставки за производство на електромобили. И така се превърна в глобален лидер.

 

Преодоляването на многопосочните предизвикателства ще изисква 

 

цялостна реформа на управлението на ЕС

 

Драги предлага ускоряване на вземането на стратегически решения чрез прилагане на гласуването не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство (което означава отпадането на правото на „вето“ на една страна) във всички сфери на Съвета. Друга мярка е мобилизирането на финансиране чрез увеличаване на „собствени ресурси“ на ЕС, извън приноса на страните-членки. Предлага се и дълбока промяна в управлението на бюджетните разходи на ЕС – чрез създаване на  стълб „Конкурентоспособност“, съвместно финансиране на проекти от общ интерес и за стратегически цели, планове за действие във всяко водещо направление, „самоограничаване“ и опростяване на правилата и регулациите на ЕС, които се оценяват като сериозна пречка за бизнеса и особено за малките и средни предприятия.

 

Всички изброени мерки биха означавали фундаментална промяна, както във функционирането на европейските институции, така и в икономиките на Европа. Разбира се, мнозина смятат, че политическите противоречия и различните интереси между страните в ЕС и в самите институции ще блокират повечето радикални инициативи и ще доведат до полумерки. Не бива, обаче, да се подценяват няколко фактора, които ще работят в противоположна посока: Първо, Докладът „Драги“ не е просто академично упражнение. Той е изготвен по задание на ЕК и отразява нарастващия натиск и чувство за спешност в Европа пред лицето на очертаващия се упадък. Второ, не се съмнявам, че много от приоритетите и целите му ще залегнат в работната програма на новата ЕК и ще имат подкрепа в ЕП. Трето, голяма част от водещите държави в Европа като Германия и Франция преживяват трудни вътрешнополитически времена и нямат същата тежест както преди. 

 

Така че, под една или друга форма, много скоро повечето идеи от Доклада „Драги“ ще бъдат в центъра на европейския политически дебат, при това не като теоретични разсъждения, а като реална перспектива. Да не забравяме, че преди Ковид темата за общ европейски дълг дори като извънредна мярка беше „табу“. По-малко от година след началото на кризата Планът за възстановяване и развитие „Следващо поколение ЕС“ в обем от 750 млрд. евро стана реалност.

 

Затова пред нас ребром стои въпросът: 

 

Каква Европа искаме и какво е мястото на България в нея?

 

Докато бяхме страна-кандидат беше лесно – искаме в Европа и самото членство – участието в общия пазар, свободното движение на хора и стоки, европейските фондове, преките чуждестранни инвестиции. Бяхме убедени, че  всичко това автоматично ще ни донесе благосъстояние и успех. Само че животът в ЕС се оказа много по-сложно усилие, което изисква да знаеш какво искаш във всяка една сфера на интереси, да имаш последователност и системност в отстояването им, да действаш, стъпвайки на силна демократична легитимност, да намираш партньори и съюзници за постигането им, да създаваш лоби в институциите. Видя се, че във всички тези упражнения сме доста по-неуспешни не само от старите страни-членки, но и от повечето от новите. Хърватия се присъедини към ЕС шест години след нас, през 2013 г., а днес е вече член на Шенген и Еврозоната. А ние не знаем какво искаме. Да, желаем дискриминационното отношение за Шенген да спре, но не успяваме да го постигнем. Уж искаме в Еврозоната, но не съвсем, и ако може – не сега. Като следствие хоризонтът за приемането на Еврото от 1 януари тази година бе отместен към януари 2025, после към средата на идната година и май ще продължи да се отдалечава. 

 

Като че ли сме нагледна илюстрация на поговорката

 

„Когато не знаеш къде отиваш, ще се окажеш там, където не искаш да бъдеш.“

 

Стандартната българска позиция по новите политики и законодателни инициативи е „подкрепяме предложението на ЕК.“ Това спестява интелектуални и организационни усилия на текущото правителство и администрация да се прави анализ на въздействието, да се обмисля позиция и да се реализира план за действия – накратко – много главоболия. Дългосрочно този подход затвърждава образа на България като страна без капацитет, собствено виждане и воля, и с която няма нужда особено да се съобразяват. 

 

Множество пъти – от Пакета „Мобилност“, през „Зелената сделка“ до изискванията за реформи за отпускане на средства по Плана за възстановяване и развитие България се съгласява на всички етапи до финалния. Тогава засегнатите сектори у нас се надигат в медиите и чрез протести. Властта се задейства, но чак когато влакът е тръгнал, а ние сме на гарата и викаме „Спри!“ Очевидно е, че с такъв подход не можем да защитим конкретен сектор, камо ли по-голям национален интерес.

 

И сега очаквам да постъпим както обикновено. Едните – „патриоти“, ще кажат колко опасен е планът на Драги и как ще ни отнемат суверенитет и ще заробят България в интерес на брюкселската безлика бюрокрация. Другите – „евроатлантици“, бланкетно ще аплодират идеите от доклада, защото идва от Брюксел, а той ще се погрижи за нас и няма да ни остави немили-недраги. И ще сме свидетели на поредния епизод на безплодни вътрешни битки у нас и бездействие на европейски терен. Докато сериозните държави се разберат за пътя и ни определят правилата. Това е рецепта за сигурния ни провал.

 

Запали свещ, вместо да проклинаш мрака! 

 

Или как да не се окажем на задна скорост

 

Бездействието е път към провал на общия европейски проект. Обаче редица инициативи, заложени в доклада „Драги“ може тежко да засегнат важни за България политики и приоритети. Без да съм изчерпателен, ще посоча само някои:

 

Драги говори за съвместен „План за декарбонизация и конкурентоспособност“ като възможен двигател на реиндустриализацията на Европа, съчетан с постигане на целите на декарбонизацията. Ние нямаме приета актуална Енергийна стратегия, за да знае икономиката какъв ще е енергийният микс на България и на тази основа какви цени на енергията я очакват. Наскоро видяхме грозни предизборни сценки в Парламента, в резултат на което ще загубим милиарди от Плана за възстановяване, но няма да променим отношението на ЕК към българския въгледобив и ТЕЦ-ове. Имаме ли идея как трябва да изглежда този План от българска гледна точка? 

Новата търговска политика на ЕС ще е тясно свързана с индустриалната. За нея ще отговаря един от най-опитните комисари – Марош Шефчович. Имаме ли виждане за специфични български интереси към външни партньори и  как това да се впише в този нов приоритет на ЕС?

 

На няколко места обстойно се говори за стратегически производства, които трудно биха се справили самостоятелно, за да отговорят на екологичните стандарти. България има крупни производители на стратегически суровини като мед и други, важни за икономическата сигурност на ЕС. Ще намерим ли начин те да бъдат подкрепени от Европа?

 

Червена нишка в Доклада е необходимостта от всестранна политика за окуражаване и ръст на стартъпи във високотехнологичния дигитален сектор и в разработването на ИИ, в това число осигуряване на рисково финансиране, управлявано на европейско ниво. Имаме ли намерение съвместно с българските фирми в този динамичен сектор да формулираме националното виждане, което да отстоим в ЕС? Напомням, това ще е ресорът на бъдещия наш еврокомисар.

 

Европейската отбранителна индустрия е посочена като голям и конкурентоспособен сектор (235 млрд. евро оборот за 2022 г.) не само заради пазарните си възможности, но и заради стратегическото му значение в свят на нарастващи рискове. Ние разполагаме със сериозни традиции и капацитет, но той е свързан основно с производство и муниции на съветски модели, които днес имат голямо търсене заради войната в Украйна. Ще седнат ли властите с представителите на този сектор, за да изработят съвместно национален план как той да бъде успешно интегриран в предстоящите процеси на развитие на европейската отбранителна индустрия?

 

Значително място в доклада се отделя на структурата и управлението на Европейския 7-годинеш бюджет, който скоро ще започне да се обсъжда. Целият дух на доклада, а и конкретни текстове говорят, че се готви цялостно преструктуриране на Многогодишната финансова рамка и пренасочване на средства от Кохезионната и Селскостопанска политика (заедно над 30 % от бюджета на ЕС) в полза на новия стълб „Конкурентоспособност“. Какви са вижданията на България в тази насока?

 

Предложението на Драги за широко преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство без съмнение ще срещне съпротива сред по-малките страни, които виждат в единодушното одобряване на важните решения някаква защита на техните интереси. Но алтернативните опции в доклада – оформянето на „групи единомислещи“ страни и механизмът за междуправителствено сътрудничество със сигурност водят към Европа на скорости. В нея, в сегашното ни състояние, ще ни бъде отредена ролята на втора, трета, а може би и задна скорост. Имат ли институциите у нас някаква идея как да се гарантира поне относително влияние на България в механизмите за вземане на решение? 

 

Изброяването на новите очертаващи се приоритети на ЕС може да продължи дълго. Важно е обаче да започне отговорна, съдържателна и широка дискусия за това как България да е успешна в променящия се ЕС.

 

Отминаха времената на почти всеобхватния консенсус за ЕС. През последните години политическите сили се разделиха на „евроатлантици“ и „евроскептици“. Слабостта и на двете страни в това противопоставяне е липсата на критично мислене и отказа от търсенето на пресечни точки и полета за съгласие. Докато едните подхранват илюзиите на горда и самостоятелна България и виждат в Европа заговор срещу нашата идентичност, другите, са готови безусловно да следват всяка линия, наложена от нашите съюзници. Само че не живеем в „Златния век“, нито в епохата на възхода на националните държави от края на 19-и и началото на 20-и век, завършила с две световни войни. Нито пък ЕС е благотворително дружество, което гарантира еднакво положение на всеки свой член.

 

Българите като общество демонстрират по-голяма мъдрост от политиците си. Преживяхме немалко разочарования след членството ни в ЕС. Видяхме не само витрината, но и реалностите на живота в обединена Европа. Но мнозинството от българите добре осъзнават, че нашата икономика, образованието на децата, просперитетът на семействата ни са пряко свързани с ЕС. Неговият успех ще допринесе за нашия. Неговият провал ще ни залее като цунами. Затова преобладаващата нагласа в обществото остава критична, но проевропейска. 

 

Меню за политици или как да формираме ползотворна политика за бъдещето на България в Европа

 

Докладът скоро ще е реална политика на ЕК. Затова трябва да се действа бързо. Какво да направим?

 

Първо, да приемем, че всички сме част от едно общество и отговорността да формираме национална стратегия, която да отстояваме в Европа е съвместна. Във вижданията и на проевропейците и на евроскептиците има рационалност, основаваща се на реалности от живота.

Второ, ако иска да оцелее, ЕС ще трябва дълбоко да се промени. Необходима е мобилизация на широк интелектуален капацитет, за да формулираме съвместни български национални цели. Инерционното ни поведение и изчакване ще доведат до твърдо закотвяне на дъното по всички параметри.

 

Трето, необходим ни е всестранен анализ както на всички предложения на Драги, така и на слабите ни страни и на потенциала на отделни сектори за изпреварващо развитие.

 

Четвърто, формулиране на консенсусно приети национални приоритети за растеж и развитие в контекста на европейските тенденции.

 

Пето, за да бъдат реализирани националните ни приоритети, се нуждаем от съюзници. Подминаването на спецификите на региона на Централна и Източна Европа в анализа на Драги, позволява да се инициира диалог и отстояване на общи интереси между страните в региона. Българското правителство може да инициира такъв диалог с Румъния, Хърватия и Гърция като начало. Всички тези държави самостоятелно трудно биха повлияли на общоевропейските тенденции, но съвместно шансовете да бъдем чути са доста по-добри.   

 

Дали всичко това може да се случи? Зависи от волята на политиците. Ако не намерят сили да излязат от калъпа на перманентното предизборно говорене срещу „врага“, може да доведат до пълен разрив между общество и политика. Ако надмогнат егоизма и краткосрочните интереси, може пък и да започнат да обосновават ползата от своето съществуване. 

 

Какво по-важно има за дебатиране в настоящата предизборна кампания? Ето тема за повишаване на избирателната активност. Всеки иска да знае какво бъдеще очаква страната му, децата му и него самия. И иска да участва в решението. С гласа си. Дали има кой да му го предложи? Или после пак тъжно ще констатираме: „И този влак замина…“. А следващия..., май наистина ще трябва да го бутаме.