Ще проработи ли ограничаването на цените? Унгария и Хърватия – два различни сценария

Според вносителите на промените в Закона за защита на потребителите тяхната цел е да се ограничи спекулативното покачване на цените и да се осигури повече прозрачност. Според критиците на мерките обаче те не само няма да подобрят ситуацията, но може и да я влошат.

Какво показват примерите от други европейски държави?

Неуспехът на Унгария

Унгария приложи един от най-радикалните икономически експерименти в Европа, като въведе административен „таван“ върху цените на горивата и основните хранителни продукти. Първоначално мярката беше представяна като инструмент за защита на домакинствата от нарастващата инфлация, но впоследствие доведе до сериозни пазарни изкривявания и негативни икономически последици.

През ноември 2021 г. правителството на Виктор Орбан фиксира цената на бензина и дизела на 480 форинта за литър (около 1,20 евро). През февруари 2022 г. тази политика беше разширена и към основни храни като захар, брашно, олио, пилешко месо и мляко, като цените бяха замразени на нивата от предходната година. По-късно списъкът беше разширен и с други продукти. Ограниченията бяха премахнати постепенно – за горивата в края на 2022 г., а за храните – през лятото на 2023 г.

Официално мярката беше мотивирана с необходимостта да се защитят гражданите от инфлационния шок в Европа, както и с политическия контекст преди парламентарните избори през 2022 г. Правителството обвиняваше и външни фактори, включително санкциите на ЕС срещу Русия, за високите цени на енергията.

На практика обаче резултатите се оказаха обратни на очакваните. Унгария достигна една от най-високите инфлации в ЕС – над 25% в началото на 2023 г., а храните поскъпнаха с около 45–50%. Пазарът на горива също беше силно засегнат, като се появиха недостиг и опашки по бензиностанциите, след като вносът се сви, а държавната компания не успя да компенсира липсата. В търговската мрежа бяха въведени ограничения за покупки, а търговците започнаха да компенсират загубите от регулираните стоки с повишение на цените на останалите продукти.

Експерти и институции като Унгарската централна банка и Международният валутен фонд определиха мярката като неефективна, изкривяваща пазара и допринасяща за допълнителен инфлационен натиск. Според оценки премахването на тавана на горивата впоследствие само по себе си е добавило около 2 процентни пункта към инфлацията.

В крайна сметка опитът на Унгария се приема като пример за това как административното замразяване на цени може да даде краткосрочно облекчение, но да доведе до по-сериозни дългосрочни проблеми – недостиг, рязко поскъпване след отпадането на мерките и общо влошаване на пазарната среда.

Хърватия – един по-различен сценарий

Хърватия приложи различен подход към контрола върху цените в сравнение с Унгария, като избра по-гъвкава и поетапна система на ограничения, съчетана с подготовката за въвеждането на еврото на 1 януари 2023 г. Вместо дългосрочно фиксиране на цени, което в други държави доведе до недостиг и пазарни изкривявания, Загреб заложи на комбинация от временни тавани, ограничаване на надценките и периодично актуализиране на мерките според икономическата ситуация.

Първите ограничения бяха въведени през септември 2022 г. като част от по-широк пакет за социална подкрепа на стойност около 2,8 млрд. евро. В рамките на тези мерки държавата въведе ценови ограничения върху девет основни хранителни продукта, сред които олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо и мляко. Намаленията спрямо тогавашните пазарни нива достигаха средно около 30%, като целта беше да се облекчат домакинствата в условията на висока инфлация.

Паралелно с това бяха замразени цените на електроенергията за домакинствата и малкия бизнес, а при горивата бяха въведени административни ограничения върху търговските маржове, вместо директно фиксиране на крайната цена.

За разлика от Унгария, където таваните останаха дълго време на изкуствено ниски нива, Хърватия периодично преразглеждаше политиката си. През 2023 и 2024 г. мерките бяха удължавани и адаптирани, като списъкът с регулирани стоки се променяше според инфлационния натиск и пазарните условия. В определени етапи той беше разширен до около 30 продукта, включително допълнителни основни хранителни и битови стоки.

Основните причини за въвеждането на тези мерки бяха свързани с два ключови фактора. От една страна, енергийната криза, породена от войната в Украйна, доведе до рязко поскъпване на електроенергията и горивата в целия регион. От друга страна, правителството се опасяваше, че въвеждането на еврото ще бъде използвано от част от търговците като повод за необосновано закръгляне и повишаване на цените. В този контекст ценовите ограничения изпълняваха и функцията на „котва“, която да стабилизира очакванията на пазара и да предотврати спекулативни движения.

В икономически план резултатите в Хърватия бяха значително по-стабилни от тези в Унгария. Липсата на дългосрочно изкуствено ниски фиксирани цени помогна да се избегнат сериозни дефицити на стоки, каквито са наблюдавани в други икономики.

Инфлацията също остана по-умерена в сравнение с редица други държави от Централна и Източна Европа. В пиковия си момент тя достигна около 10–12%, докато в някои по-радикални режими на ценови контрол значително надхвърли тези нива.

Въпреки това напрежение имаше – между правителството и големите търговски вериги периодично възникваха конфликти, като властите заплашваха със санкции и публично „посочване“ на компании, които повишават цените според тях необосновано.

Ако трябва да направим някакво обобщение, пред България има различни пътища при така приетите мерки за борба с галопиращите цени. Но разширените правомощия на контролните органи, които трябва да съблюдават за спазването на новите изисквания, повдигат един много важен въпрос, от чийто отговор зависи и резултатът:

Ще се използват ли те като „бухалки“ по стар обичай, или ще съблюдават стриктно вменените им от закона права и задължения, както би трябвало в една европейска държава?

Какъв ще бъде той, тепърва предстои да видим.