Към момента България не заплаща за договорените количества, което на практика прави това споразумение за удължаване на статуквото. „Не става ясно нито от изявлението на турския енергиен министър, нито от българското правителство дали средствата, които ще се натрупат през следващите 15 месеца, няма впоследствие да бъдат включени в нашата сметка“, каза Мартин Владимиров. „Тези 360 милиона, за които се говори, са дължими. Те може и да не натоварят държавните финанси, но със сигурност ще натоварят финансите на „Булгаргаз“, която в момента е компания в технически фалит и с огромна загуба.“

 

По думите на Севлиевски, голямото желание на Турция е да участва и да има достъп до средствата, които Европа, европейските държави и Европейския съюз ще инвестират в превъоръжаване по програмите SAFE и ReArm Europe. „В София в момента има представители на американски, турски и други компании, които искат през България да достигнат до тези европейски средства. Това е едната причина. Другата е, че сегашната ситуация, при която България плаща по 1 милион на ден, изглежда като васален данък към Турция. На турците това не им харесва. Те не искат да изглежда така, сякаш България им плаща данък.“

 

Според него вероятно има и трети елемент – реверанс към Радев. „В Турция мисля, че са забелязали, че ДПС се „радевизира“. Има процес на „радевизация“ и това също може да е причина да бъде направен подобен жест. Тези три неща са много по-големи от отношенията по тези 300 милиона. Не че 300 милиона са малко, но когато говорим за 15 месеца, става дума за нещо с по-голям стратегически хоризонт.“

 

Според Владимиров Турция преследва собствените си интереси и има причина да се съгласи да замрази договора. „Не е случайно, че срокът е точно 15 месеца, а не 12, 18 или 24. Няма нищо общо с местните избори. Петнадесет месеца от сега ни отвеждат до 1 октомври. Какво се случва на 1 октомври? Започва новата газова година. На 1 октомври 2027 г. влиза в сила срокът, до който Европейският съюз трябва напълно да преустанови вноса на руски газ, включително през „Турски поток“, тоест през Странджа 2 – другата точка, през която внасяме газ от Турция, респективно от Русия.“

 

По думите му, вече има приет регламент, който задължава всички държави-членки да преустановят вноса на руски газ. „До септември 2027 г. България също ще трябва да прекрати транзита към европейските държави. „Боташ“ има дългосрочна стратегия да се превърне в голям търговец на природен газ. Компанията агрегира големи количества газ от различни източници – Иран, Азербайджан, втечнен природен газ и Русия. Компанията се опитва да продава това, което нарича „турски бленд“ – газова комбинация. Това може да се случи само ако България транзитира тези количества.“ Според него въпросът е каква е същността на този бленд. „На какво „мирише“ той? Най-вероятно на руски газ, защото Турция и сега печели много от това, че преразпределя руски количества за Европа. След Китай тя е най-големият вносител на руски газ и може да използва разликите в цените, за да препродава най-изгодно тези количества. Това е стратегията, която вероятно ще се опита да следва и занапред“.

 

По думите на Севлиевски трудно ще стане продаването на руски газ в Европейския съюз. „България няма и не може да се превърне в троянски кон. Новото поколение в България няма никакво отношение към старите зависимости и няма желание да бъде нечий троянски кон. Не вярвам да има разумни български политици, които да очакват подобно нещо да бъде реализирано. Турция също няма да бъде троянски кон на Русия. В Европейския съюз няма луди. Ако България купува танкер, ясно е откъде идва той – американски, катарски или друг“

 

Според Владимиров това е част от проблема. „Целият газ, който влиза в Турция, става собственост на турската компания „Боташ“. Реално по изхода на газа не може да се разбере откъде идва – той няма знаменце.“

 

И двамата експерти са на мнение, че договорът с „Боташ“ до момента не е бил и не е имало как да бъде изгоден за страната ни, но има шанс това да се промени в идните 15 месеца.