Според източник, присъствал на сбирката, администрацията на Съвета е предложила председателствата да бъдат изтеглени с 6 месеца напред, за да се запълни дупката, оставена от Великобритания. Това ще засегне и България, която по график трябваше да управлява ЕС през втората половина на 2018 г. Страните членки решиха да започнат писмена процедура, която да узакони изтеглянето на председателствата, която се очаква да завърши до седмица. За да стане тя закон, всички 27 страни трябва да се съгласят председателствата да бъдат „дръпнати напред”, вместо да се търси заместник на Лондон. Няколко държави като Белгия и Унгария, вече обявиха, че ще го направят доброволно, но не всички са съгласни, тъй като британското председателство трябваше да е по времето на решаващите преговори по условията за напускането на Лондон.
Ако поеме руля от началото на 2018 г. вместо през втората половина на годината, България също ще води преговорите по излизането на Великобритания от ЕС, които се очаква да започнат догодина и да продължат 2 години. По-ранния график ще отърве София от отговорност да търси компромиси по две от най-тежките за договаряне теми в ЕС – дългосрочния бюджет на Съюза и новата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г.
Очаква се другата седмица шефът на Европейската комисия да обяви и какъв ресор предлага за новия британски еврокомисар Джулиан Кинг, който през есента трябва да бъде одобрен от Европейския парламент. Дейвид Камерън номинира за поста посланика във Франция, след като лорд Джонатън Хил, който досега отговаряше за финансовите пазари, подаде оставка по морални причини след референдума. Според наблюдателите Лондон ще получи по-незначителни отговорности в Европейската комисия, отколкото досега.
След задействането на процедурата за излизане Великобритания тя няма да може да участва в обсъжданията за условията за напускане, водени между останалите членки на ЕС, както и по тези, свързани с бъдещото на Съюза.