Щефан Майстер: Москва използва всичко, което може да разклати Германия и да подкопае единството в западните съюзници на Украйна

Доскоро тези политици си имаха свой дискусионен формат - Петербургски диалог. Саздадоха го през 2001 година Шрьодер и Путин. 20 години по-късно, още преди руското нахлуване в Украйна, германското правителство обяви, че се оттегля от този форум заради репресиите срещу руската опозиция. А когато руски войски навлязоха в Украйна, официално го закри.

Кремъл обаче съвсем не се е отказал от този формат и си намира събеседници, с които да разговаря от време на време на обвити в тайна срещи, като тази, обявена за миналата неделя в столицата на Азербайджан Баку. За разговорите не се разбра много, освен точките в дневния ред.

Точка първа: След края на войната.

Точка втора: Периодът между спиране на огъня и мира.

Точка трета: Как да възстановим комуникационната мрежа между Берлин и Москва. Известни са също някои от поканените участници. От руска скрана например е пътувал Виктор Субков, бивш министър-председател, приближен на Путин от времето му в Санкт Петерсбург, а сега - член на надзорния съвет на "Газпром", както и Валерий Фадеев, който оглавява Съвета по правата на човека към Кремъл. А от германска страна - социалдемократът и бивш министър-председател на провинция Бранденбург Матиас Плацек, християндемократът Роналд Пофала, бивш шеф на канцлерството по времето на Ангела Меркел, и няколко известни руски лобисти в Германия.

Дали срещата в Баку се е състояла? Вероятно да. А какво са си говорили?

"Можем да се досетим. Говорили са си същите неща като на предишни срещи - как да стоплят отново отношенията между Германия и Русия икак да сложат край на войната в Украйна. Но все пак срещата е обвита в тайна, няма никаква официална информация", казва д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, един от най-уважаваните анализатори на руско-германските отношения.За Майстер е "доста интересно" домакинството на Азербайджан на двустранната среща между Германия и Русия:

" Срещи от този род обикновено се провеждат в Тбилиси. Поне досега грузинската столица беше предпочитаното място в постсъветското пространство. Но очевидно този път участниците са си харесали за домакин една много по-авторитарна държава, защото там явно се чувстват по-сигурни. Избрали са си Баку, столицата на най-репресивния режим в региона, с който обаче Москва поддържа най-топли отношения."

Говорим за т.нар. Петербургски диалог - формат, смятан за остатък от времето, когато Германия вярваше, че може да развива топли отношения с Русия на базата на икономически изгодни сделки. Ако за Германия в основата стоеше бизнесът, как е гледала Русия на този дискусионен форум, докато той съществуваше официално?

"Русия систематично развиваше и поддържаше този формат като инструмент за влияние върху политическия елит в Германия. А това влияние минаваше най-често през корупционни схеми. С времето Москва диктуваше дневния ред на срещите. Кремъл изпращаше на тях само доверени участници, приближени на президента. Така че Петербургският диалог се беше превърнал в перфектната машина за натиск върху политическите субекти в Германия, включително върху правителството."

Наскоро изтече таен доклад на Европейския институт към Руската академия на науките с автор Алексей Громико, внук на Андрей Громико, дългогодишния външен министър на Съветския съюз и после и председател на президиума на Върховния съвет на СССР. Громико младши е директор на института и е формулирал в доклада съвети към Кремъл за влияние върху германската политика. Към кого са отправени руските опити за влияние в Германия, д-р Майстер?

"Руснаците смениха тактиката в ухажването на германците. Преди те обгрижваха най-вече социалдемократите, които вярваха на принципа, че чрез икономическо сътрудничество и сближаване ще приобщят Русия към демократичната общност. Кремъл не се отказал напълно от германските социалдемократи, но фокусът се премести върху десните популисти от "Алтернатива за Германия". А в последно време и върху новата партия на Сара Вагенкнехт, която за мен е националсоциалистическа партия."

А лявото крило в Социалдемократическата партия около председателя на парламентарната група Мюцених и новия генерален секретар Мирш?

"Не бих искал да съм толкова категоричен в определението, защото нито председателят на парламентарната група, нито новият генерален секретар са проруски фанатици. Те обаче са представители на едно поколение германски социалдемократи, които са израснали в друго време, направили са кариера по времето на Студената война, на източната политика на социалдемократа Вили Бранд, на пацифисткото движение в Европа.

Но точно това ги прави лесна плячка за руските опорки и руското влияние. И макар да не искат да водят проруска политика, в крайна сметка правят точно това, но под мантията на желанието да търсят сближаване с големия съсед Русия. Превръщат се в проводници на руската дезинформация в Германия. Въпреки че не това е тяхната цел, поведението и действията им отдавна са се превърнали в проблем."

В същия докрад на Громико внук германският канцлер Олаф Шолц - социалдемократ - е описан като "най-добрият от лошите"...

"Най-добрият от лошите"... От една страна, за руснаците Шолц е част от коалицията на лошия Запад. Той все пак е на страната на Украйна и по негово време германската политика се обърна срещу Москва - Берлин подкрепя санкциите срещу Русия и доставя оръжия на Украйна.

Но от друга страна и в Москва виждат, че Шолц е предпазлив, че не е лидер, че не поема рискове, и че е политик, който се поддава на натиск. Особено, когато Кремъл заговори за ядрен удар, което е основна част от руската пропаганда. В този смисъл Шолц е удобен, защото всеки път, когато от Москва заплашат Запада с ядрена война, той се разколебава. А неговото колебание отслабва не само Украйна, а целия Запад. Затова руснаците смятат, че Шолц е "най-добрият от лошите".

Споменахте преди малко новата популистка партия на Сара Вагенкнехт като новата надежда на Москва за влияние върху Германия. Не им ли стига "Алтернатива за Германия"?

"Москва използва всичко, което може да разклати Германия и да подкопае единството в западните съюзници на Украйна. Така че и Сара Вагенкнехт, и "Алтернатива за Германия" са удобни инструменти. А що се отнася до Бьорн Хьоке - неговите екстремистки позиции нямат никакво значение за Москва, ако той повтаря руската пропаганда. Той и останалите като него са просто полезните идиоти.

Но Сара Вагенкнехт е за предпочитане - тя освен проруски политик е и антиамериканистка. Това е още по-добра комбинация. Тя проповядва спирането на всякаква помощ за Украйна и прекратяването на войната дори с цената на териториални отстъпки за Киев. Какво повече може да иска Москва от един водещ германски политик с увеличаващо се влияние в Берлин?

За разлика от нея, "Алтернатива за Германия" се "разсейва" с други теми като миграцията, на която традиционно отдава голямо внимание. Така че Сара Вагенкнехт е много по-важна за руснаците."

За "Алтернатива за Германия" се знае, че се радва на финансиране от Москва, за Сара Вагенкнехт - поне засега - не е доказано.

"Това е част от деструктивната политика на Русия - плаща на влиятелни фигури, които да повтарят нейните позиции като мантра и да ги превръщат в част от обществения дебат. Така работи пропагандната машина. А кой ще бъде купен за тази роля, няма особено значение. Няма нужда да са непременно идеологически сродни души. Всеки, който е готов да се продаде на Москва, получава достъп до руските мрежи за влияние. И редовни преводи по банковата си сметка."

Нека Ви попитам, д-р Майстер, нещо принципно: Защо германците са толкова предпазливи да не разгневят руснаците? Виждаме го всеки път, когато става дума за оръжейни доставки за Украйна.

"Причините са много. Една от тях, разбира се, е историята. Както чувството за вина заради Втората световна война, така и благодарност към Москва за обединението на Германия. Друга причина, свързана с историята, е силното пацифистко движение у нас, зародило се след края на войната.

В същото време в Германия има силни антиамерикански настроения и руската пропаганда само ги подхранва. Това са хора, които смятат, че Русия може да предложи по-добра алтернатива за развитие от Америка. А германските политици са принудени да се съобразяват с настроенията в страната. Политическият елит отчасти споделя проруските виждания, но дори и да не е така, не смее да ги заклейми, защото ще обърне една немалка част от германците срещу себе си.

Друга основна причина, разбира се, е икономиката. Дълги години Германия имаше интерес да поддържа добри отношения с Москва. Просто беше много удобно да получава евтин газ и да проповядва сближаване с Русия през търговските и икономически отношения, защото печелеше добри пари. Икономическият модел на Германия стъпваше върху евтиния руски газ и сега неслучайно сме в тежка криза."

Описвате опортюнизма на германската политика, приписван на Ангела Меркел, но го е имало още от времето на Хелмут Кол. "Шпигел" публикува протоколи от негови разговори с Борис Елцин и с политически съветници. И там четем, че според Хелмут Кол "всяка алтернатива на Елцин би била по-лоша." Да не би и сега да е така - всяка алтернатива на Путин да се смята за по-лоша, д-р Майстер?

"Честно казано, това много напомня на руските опорки - че без Путин ще стане още по-зле. Този наратив е стар и намира добър прием в Германия. ОК, може и да е така, че без Путин ще е още по-зле, но това пак е една много удобна позиция. Правехме бизнес с Путин и получавахме евтин газ, и това беше достатъчен аргумент за Берлин да си затваря очите за всичко останало.

Но това е напълно погрешна позиция. Аз бих казал, че без Путин Русия и Западът биха имали шанс за нещо по-добро. Путин не е единственият виновник за войната срещу Украйна. Виновни са и руското общество, и руският елит. Но без Путин Русия нямаше да нахлуе в Украйна и да води толкова безпощадна война. Възрастта на Путин също е от значение защо води тази война толкова ожесточено. Затова смятам, че без Путин в Кремъл може би светът би имал шанс за нещо по-добро."