Силвия Кацарова: Не обичам религиите, разделят хората

Виждаш как е с момичетата, всички са златотърсачки. Ако Теди имаше щастлив брак, нямаше да приеме нашия развод. С Милчо приемахме цялата негативност от музикантите и всичко се отпушваше вкъщи. Когато вкараш проблема отвън, едно семейство се разбива. Трябваше са направя аборт в 4-ия месец, защото имахме договор с чужбина. Теди тогава беше на 2-3 годинки.  От плода получих усложнения. Тежко беше.

Този аборт не е криминален.  Вярно е, че имаше вратички да се отклониш от правия път, че има непоносимост към плода, например.  То си беше и истина. Като знам колко хора нямат деца, а аз... така, всичко е съдба.  Не можеш да го промениш. За да правиш турнета, концерти, искахме всичко да е на ниво. Връщаш се в България и се чувстваш беден и мизерен. Целта ни беше да купим нещо, което на нашите ширини да е на ниво. Теди израстна щастлива. Аз бях двигателя за нейния развод. Виждах, че не беше много щастлива. Беше много отслабнала. И видях, че нямаше кой знае какъв келепир. Аз не обичам религиите, те разделят хората. Хората ме приеха с името Силвия, има ли смисъл да го сменям, за мен това не означава нищо, обясни тя.

Теди пък разказа за семейството от своя гледна точка:  Лично си го изживях тежко развода на родитетилете ми.. Но в крайна сметка за мен беше важно да са щастливи. Явно моят развод им даде шанс да преосмислят собствения си живот. Дядо, който ни събираше, почина. На 2 години почнах да живея с баба и дядо. Не усещах липсата на родителите ми. Получавах картички, чувахме се по телефона. Като дете не съм осъзнавала липсата им. Всяка събота и неделя ходихме на вилата, кучета, колела, много хубаво детство.

Бившият ми съпруг   беше избухлив на много моменти. Скандинавците са особени, те са единаци. Не мога да се представя изолирана и на 20 км. да е следващата къща. Да няма близост. За тях най-голямата мечта е да отидат чисто голи и да си вземат вестника т. е. нищо да не ги притеснява. Ако не съм заобиколена с хора, не мога да живея. Аз се обаждам, че жестоко ме боли зъб, но там викат, че след 2 месеца е следващия свободен час. Всеки път се връщах в България, за да се лекувам.  Самоубийство е да съм изолирана. Ние сме на тази земя, за да се изграждаме. Тяхното издигане е да си пият водката.

Каниш всички на гости и след това визита не се връща. Ако сега се върна във Финландия, аз нямам на кого да се обадя там. Най-доброто решение беше да се върна в България. Тръгнах с един куфар с дрехи, той не ми позволи да си взема останалата част от багажа. Той не искаше да идва в България, да имаме дете. Човек не се ли реши на дете на определена възраст, започваш все повече да го обмисляш. Сегашният ми приятел е грък, работи в Катар, скоро ще се премести в Дубай.  Вече планове не правя, каквото дойде. Така съм много по-спокойна и щастлива.