Реклама / Ads
0| 2350 |24.04.2024 НОВИНИ

СИНПИ: Нужна е пълна оценка на въздействието на Закона за въвеждане на еврото

.
Променените икономически условия и състояние на ЕС и еврозоната налагат необходимостта от актуализиране на условията за присъединяване на България към еврозоната и въвеждане на еврото като национална валута. Също така се налага изводът, че без дългосрочна национална визия с конкретни политики за всички сектори, влизането ни в еврозоната губи част от приоритетността си.
 

Анализаторите отчитат, че икономически не сме подготвени за прехода към еврото, макар и чисто формално да изпълняваме част от условията за приемане. Проектът на Закона за въвеждане на еврото не отразява всички механизми за прилагане, липсва и пълна оценка на въздействието на приемането му.

 

Това каза председателят на Стратегическия институт за национални политики и идеи д-р Калоян Паргов по време на Дискусионния форум „Икономика на еврото - развитие на индустрии и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната“, организиран от СИНПИ.

 

Във форума взеха участие водещите финансисти и икономисти проф. Гарабед Минасян, проф. Боян Дуранкев, проф. Стоян Проданов, Левон Хампарцумян, Любомир Дацов, Любомир Каримански и Кузман Илиев. От поканените парламентарно представените партии в събитието се включиха само представителите на „Възраждане“ Деян Николов и Димо Дренчев.

 

Проф. Минасян представи презентация на тема „Еврозонови предизвикателства и рискове“, с която постави началото на дискусията.

 

Паргов изтъкна, че темата за икономическото развитие на страната е водеща за експертите на Стратегическия институт за национални политики и идеи.

 

„Нашите детайлни наблюдения показват, че е много е важно как България ще се впише в процесите, които ще се развият в Европа и в света оттук нататък, както и темата за мирното съществуване, като фактор за икономически просперитет и развитие“, посочи той и допълни, че е нужен национален консенсус относно дългосрочни национални политики, които да гарантират устойчива икономическа среда, защото не инфлацията, а липсата на такава устойчивост е по-сериозният проблем, свързан с въвеждането на еврото.

 

Д-р Даниела Везиева, която бе модератор на дискусията, обясни, че в доклада на Министерство на финансите се казва, че не са разглеждани проблемите, тъй като се приема, че еднозначно го прилагаме.

 

Според бившия министър на икономиката това поражда въпроси как ще се отрази преминаването към еврото на всички български граждани, ще задълбочи ли и без това големия регионален дисбаланс в страната? Как ще отрази на бизнеса, ще успее ли той да се развива и да бъде устойчив?

 

Тя счита, че текстовете в закона не отразяват пълнота по отношение на превалутирането на акции и дялове, както и не отразяват реалните разходи при преминаването.

 

„Говори се за еднократен разход, който ще е значителен, но не се коментира калкулирането на всички разходи по преминаването. И към момента има разминаване на поднормативните актове, уреждащи фискалната политика, а с проекта на закона те се задълбочават. Например как ще се реши проблемът с отразяването на различната ставка на ДДС в една фактура“, заяви Везиева.

 

Ето защо експертите на СИНПИ са убедени, че е много важно да се направи пълна оценка на въздействието на Закона за въвеждането на еврото.

 

В заключение Калоян Паргов се спря и на развитието на икономиката и насърчаването на инвестициите.

 

По думите му общо мнение е, че липсва национална политика за икономическо развитие. “Коментираха се възможности за пазарни ниши както в ЕС, така извън него, в които бихме могли да се позиционираме като лидери в производството на био земеделие, в преработвателната промишленост, в туризма и в химическа промишленост.. За целта трябва да има цялостна визия за развитие, както и насърчителни мерки от страна на държавата. Но не виждаме ясна политическа отговорност по много от тези приоритетни въпроси”, заяви Паргов.

 

Поради това от СИНПИ считат, че са наложителни промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

 

От Стратегическия институт за национални политики и идеи са готови с конкретни предложения, а именно:

 

1. Да се извърши пълна оценка на въздействието от предложените мерки и на механизма за скрининг в Закона за насърчаване на инвестициите.

 

2. Да се извърши анализ и оценка на риска, по отношение на правното въздействие на международните спогодби към разпоредбите за допустимост на инвестиции от трети страни, в механизма за скрининг.

 

3. Да се промени допустимостта на инвеститори от трети страни, като не се изготвя краен списък с държави, а да се приложи балансиран подход на допустимост, базиран на критерии за сигурност. 

 

4. Да се включи текст, уреждащ разширяването на вече съществуващи инвестиции от трети страни, който да третира както оценката за допустимост в механизма за скрининг, така и да не попада в ограничението до 10%.

 

5. Да се замени понятието „високотехнологични“ с „критични“ технологии, с което да се разшири възможността за инвестиции във високотехнологични производства, които не са критични за националната сигурност на страната.

 

„Въпрос на политическа воля, далновидност и отговорност е тези промени да станат факт, за да се даде тласък на икономическия растеж на България“, убеден е председателят на СИНПИ д-р Калоян Паргов.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2335 |24.04.2024 Хората с увреждания ще имат право на безплатна винетка за електрически автомобили с мощност до 160 конски сили . 2| 2372 |24.04.2024 Цветелина Пенкова: Вместо да изнася суровини, България може да произвежда технологии и да ползва европейско финансиране. Имаме специалисти . 0| 2361 |24.04.2024 Петър Витанов: Няма да се кандидатирам за европейски депутат . 5| 2677 |24.04.2024 Главчев - външен министър: Oтново се срамуваме от лицето на България навън

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads