Скопие присвои автора на „Строители на съвременна България” Симеон Радев

Паметници и бюстове в Скопие вече имат един от последните владетели на Първото българско царство - цар Самуил, ръководителите на ВМОРО – Гоце Делчев и Дамян Груев, репресираните и отричани Методи Шаторов, убит от сърби на Милеви скали, Пазарджишко, и Методи Андонов – Ченто, лежал в затвора в Идризово в процеса на дебългаризацията на Македония.
Историци припомнят, че идеята за присвояването на Симеон Радев и кооптирането му в македонската история не е от днес. Македонски дипломати и историци искаха да поставят паметна плоча на Радев още преди време в Париж.
Симеон Радев е бележит български общественик, дипломат, писател и публицист, който във въведението на фундаменталния си труд „Строителите на съвременна България” пише така: „Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история”.
Може би този надпис трябва да стои и на паметника в Скопие.

Очаква се реакцията на нашето Министерство на външните работи по въпроса с наглата кражба.

Биографични данни:
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 г. в Ресен. Учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. Стипендиант на Българската екзархия в Цариградския султански френски лицей „Галатасарай”.
Създател и издател на вестник „Вечерна поща”, списание „Художник”, вестниците „Воля” и „Ефор”.
Член на ВМОРО от 16-годишна възраст. Доброволец в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война.
Автор на „Строителите на съвременна България”, „Ранни спомени”, „Това, което видях от Балканската война”, „Македония и Българското възраждане през ХІХ век”, „Българската студентска колония в Женева”.
Симеон Радев е участник в Букурещката мирна конференция през 1913 г. Дипломат в Букурещ и Берн. Напуснал дипломатическата служба през 1917 г. и заминал като доброволец на фронта.
През 1918 г. е един от представителите на България при изработването на Солунското примирие, след което България излиза от Първата световна война.
Пълномощен министър в Холандия, Турция, САЩ, Великобритания и Белгия.
Умира с мисълта за бъдещето на България в София на 15 февруари 1967 г.