Скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лева през 2008 г.

Високите обществени очаквания за преодоляването на корупцията в България и през 2008 г. не бяха оправдани поради продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това се посочва в годишния доклад "Престъпление без наказание", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията, съобщи БНР. Докладът беше представен от Руслан Стефанов на обществено-политически форум за противодействие на корупцията. Непрозрачното управление и политическата корупция ще стават все по-явни и по-болезнени за българското общество с очакваното рязко намаляване на икономическия растеж през 2009 г., посочи Стефанов. Административната корупция при бизнеса през 2008 г. е намаляла с 50 процента след приемането на страната в ЕС и с плавното понижаване на дела на скритата икономика и различните нейни проявления - укриване на доходи, данъци и заетост. В стойностно изражение скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лева през 2008 г. Значителен антикорупционен ефект има прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове, се посочва в доклада. Две години след приемането на България в ЕС основно предизвикателство пред страната остава практическата безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта, е записано в документа. В периода 2007-2008 г. се наблюдава намаляване на наказуемостта по отношение на корупционните престъпления и организираната престъпност, като тенденцията засяга както внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления, така и за престъпления, свързани с организираната престъпност. Наказателните дела и присъди за корупция остават непропорционално малко на фона на оценките за разпространението на корупцията в страната. Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80 процента за периода 2004 -2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на досъдебното производство. От делата, достигнали до съд, значителна част (над една трета за периода 2000-2007 г.) не завършват с осъдителна присъда и обвинените лица не получават никакво наказание. Същевременно антикорупционните инициативи на българското гражданско общество бяха силно ограничени, както от недостатъчните или неправилно насочените ресурси, така и от опитите за завладяване на гражданското общество от представители на държавната администрация, добавят от неправителствената организация. Системата за наблюдение на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията регистрира устойчива тенденция на нарастване на корупцията сред населението в България и връщането й към нивата отпреди осем години. През 2008 г. броят на корупционните транзакции нараства до около 175 000 средномесечно, или около 2 100 000 годишно. За българските граждани корупцията категорично се очертава като най-важният проблем, пред който е изправена страната. Делът на гражданите, които определят корупцията като проблем пред българското общество, се повишава повече от два пъти през последните четири години (от 31 процента през март 2004 г. до 64,7 процента през 2008 г.). Според доклада България притежава много от характеристиките на страна, засегната от политическа корупция. Най-ярките признаци за нейното наличие са липсата на политически морал и политическа отговорност, които са необходими условия за противодействие на политическата корупция; толерирането на олигархичната организирана престъпност, което не позволява напредък и по отношение на останалите типове организирана престъпност; олигархизирането на икономиката и използването на държавни средства за партийни и лични цели, основно чрез управлението на държавни ресурси в сектори като концесиониране на инфраструктура и енергетика; целенасочените опити да се завладеят неправителствените организации - един от най-важните елементи на външна политическа отговорност, чрез създаване на квазинеправителствени организации и приглушаване на критиките. Като основен белег на политическата корупция в страната все по-ясно се очертава оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор, се посочва в доклада. Налице е ясно изразена политическа воля със законови средства да се фаворизират определени частни интереси, като същевременно прилагащите тези действия държавни служители твърдо се защитават от почти постоянното обществено и политическо недоволство. Фрапиращ пример в това отношение и една от емблемите на политическата корупция в България през последните две години е практиката на замени на държавни и общински имоти (гори и земи), при които без оценка на икономическата целесъобразност се прехвърлят държавни гори и земи в инвестиционно най-привлекателните местности на страната срещу такива парцели в по-изостанали региони.

По консервативни оценки, загубата задържавния бюджет само за 2008 г. от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. В периода 2000-2007 г. неправителствените организации са се увеличили пет пъти, като повечето от новите организации са създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. Общо 76 процента от депутатите, 75 процента от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90% от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на такива организации, добавят от Центъра. С постепенното оттегляне на чуждите държавни и частни донори българското правителство стана определящ фактор във финансирането на неправителствени организации, се посочва в доклада. Парите, контролирани от правителството (от бюджета или от Европейския съюз) за НПО през 2008 г. са близо 40 процента от цялото проектно финансиране през 2006 г. Групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции - полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура, пише в доклада. Наред с овладяването на най-високите етажи на властта - правителството и ръководствата на управляващите политически формации, не по-маловажен приоритет при олигархичния модел е влиянието над депутати, над държавната администрация и над съдебната система. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да контролират държавни предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да "печелят" всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите. При този модел процесът е двустранен - олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация. Настоящата 2000 г. ще бъде изключително трудна за българската икономика. Очакваният съществен спад в държавните приходи през 2009 г. спрямо заложените в бюджета разчети означава, че българското общество не може да си позволи повече да толерира неефективно управление на държавните средства, добавят от Центъра за изследване на демокрацията.