Слава Янакиева за сагата ”Народен театър”: След 33г. – докога ще се възпроизвеждат тоталитарни модели?

Д-р Слава Янакиева изразява своята позиция за сагата „Народен театър”. Янакиева посочва няколко ключови аспекти, свързани с назначението на Велислава Кръстева като ПР на театъра. Въпреки, че тя е напълно външен човек за културната институция, тя е част от номенклатурата на ДПС, както и че 33 години се възпроизвеждат тоталитарни модели. Показателно е, че всички си мълчат, дори нещо повече: „гледат да не се интересуват: такъв е животът, разбираш ли. Всички правят така.”

Янакиева заяви, че е тъжно, защото след 33 години още се възпроизвеждат тоталитарни модели: "Тези мрежи са много актуални. Няма театър и въобще културна институция, в която да няма „мрежови“ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или директно партиите… те са там." Тя посочва, че Народният театър не е уникален с това, че в него работи Велислава Кръстева, която е част от номенклатурата на ДПС, а мащабът, който в случая е "съизмерим с тежестта на назначението."

Според Янакиева Александър Морфов не е известен с конформизъм или със салонни маниери: „И това е много симпатична негова черта.”

Д-р Слава Янакиева посочва, че ДПС е „самостоятелна мултиетнична мрежа за натиск и влияние във всички стратегически области: земеделие, енергетика, национален резерв, образование и т. н., а изглежда има апетит и към културата.”

Тя посочва, че е неприемливо, че директорът Васил Василев да вика полиция, вместо да извика на разговор Морфов, за да се изясни проблема, защото показва явна злонамереност и желание за репресия с полицейска заплаха: „Александър Морфов е разпитван заради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да представлява хулиганско действие, но контекстът – от една страна артистична институция с традиционно много малко емоционални задръжки; от друга, съмнително политическо назначение – въобще не предполага подобни действия.”

Янакиева изказва предположение за директора Васил Василев, че „Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е склонен към тоталитарни методи.”

„Александър Морфов и Явор Гърдев са съкровище за всеки театър и ничия кариера не струва колкото тях. Ако имена от такава величина биват подритвани заради политически назначения, в театрите ще останат само посредствените режисьори с остър кариерен нюх.”

Ето целия текст на пуликацията на д-р Слава Янакиева:

Понеже всички се изказаха по въпроса за Народния театър – да се изкажа и аз. С предупреждение, че моето мнение е мнение на външен човек, който не е усетил атмосферата в театъра.

Ще започна хронологично. От по-далеч, отколкото се предполага. През социализма театрите бяха оглавявани от меката соц „интелигенция“, среднономенклатурна и поносима като визия. Поне доста от театрите бяха така. Основната политическа власт се държеше от заместник-директорите, които стояха в сянка за повечето външни наблюдатели, но бяха много добре известни отвътре. Те си имаха мрежи с доносници, те бяха топлата връзка със службите и Партията. Директорите бяха протоколните лица.

Впрочем в училища и университети положението беше много подобно. За добър директор се приемаше не онзи, който скача на амбразурата за правда и истина, а директорът, който успяваше да подсигури материални блага и сравнителна вътрешна свобода, както и да събере атрактивен творчески състав.

Сега, ще кажете – аман, бе! 33 години минаха – докога ще се възпроизвеждат тоталитарни модели? Ами ще се възпроизвеждат докато съществуват тоталитарни политически структури. Или техният съвременен аналог – корупционните схеми на политическите мрежи за влияние.

Тези мрежи са си много актуални. Няма театър и въобще културна институция, в която да няма „мрежови“ назначения. Просто няма. Дали ще бъдат хора свързани с министерствата или директно партиите… те са там. И назначаване им носи всъщност облаги на театрите под формата на корупционни предимства: във финансиране на продукцията, във финансиране на ремонти, на отопление и всякакви разноски; в реклама и влиятелност по фестивалите (където също има някакви квоти)… Тоест Народният театър не е уникален с това, че е приел назначаването на дебела (във властови смисъл) ДПС-арска номенклатура. Просто мащабът му в случая е съизмерим с тежестта на назначението.

И всички навсякъде мълчат. Нещо повече – гледат да не се интересуват: такъв е животът, разбираш ли. Всички правят така.

Александър Морфов обаче не е известен с конформизъм и салонни маниери. И това е много симпатична негова черта. Поради което не мога да си обясня как се е съгласил на унизителната клауза в трудовия си договор, в която пише, че по всяко време може да му се вземе алкохолна проба. Това е същинско издевателство. При това не само на него, а и на съпругата му – Рени Врангова.

Както и да е. Морфов е справедливо възмутен от политическото назначение. Госпожа Кръстева може и да е приличен ПР, но е твърде свързана с политическата сила ДПС. И това е подозрително. Не защото ДПС е етническа партия обаче – тя отдавна вече не е такава. Тя е самостоятелна мултиетнична мрежа за натиск и влияние във всички стратегически области: земеделие, енергетика, национален резерв, образование и т. н., а изглежда има апетит и към културата. И там е грешката на Морфов, че е питал дали ще се играе вече на турски. Турският няма нищо общо с това. Би било чудесно, ако ДПС се грижеха за турскоезичното население в България, но проблемът е друг. Оставяме настрана нахалния отговор „ако се наложи, ще се играе“. Това е нереден въпрос и получава нереден отговор. Отношенията се изострят. Морфов драска на вратата на ДПС-арската фаворитка. Не се крие.

Но как реагира директорът? Вместо да го извика на разговор и да разбере (не че не разбира) проблема – той вика полиция. Полиция! Александър Морфов е разпитван заради някакво драскане по вратата на Велислава Кръстева! То може и да представлява хулиганско действие, но контекстът – от една страна артистична институция с традиционно много малко емоционални задръжки; от друга, съмнително политическо назначение – въобще не предполага подобни действия и издава злонамереност и желание за репресия с полицейска заплаха. А това е много неприемливо.

Александър Морфов, един от най-известните наши режисьори и asset на Народния театър е във висящо положение. В. Кръстева не подава оставка. Тя е недосегаема и го знае. Положението е наистина скандално. Оставка подават Захари Карабашлиев и другият голям режисьор в Народния театър – Явор Гърдев. На тяхна страна застава и Лилия Абаджиева, но много абстрактно (фактът, че гостува при Петър Волгин и заявява, че подобни репресии не е имало при комунизма – я поставят слаба позиция).

Това обаче не трогва никой от администрацията. Защо да ги трогва? Нима има горещо театрално общество, пред което да би пострадала репутацията им? Не! Няма. Собствено театралните хора са малко, театралните издания също. Пак казвам – не знам какъв стопанин е директорът на Народния театър. Вероятно добър, доколкото актьорите са с по-високи възнаграждения, а там кипи живот. 50 актьори се подписват в негова защита. Албена Колева смята, че е под натиск. За някои може и да е под натиск.

Човек, който вписва клаузи с дрегер в договорите на артистичния си състав не може да не е склонен към тоталитарни методи. Но не мога да си представя, че всички са там под натиск. Твърде много са. За прискърбие на пуристите трябва да отбележим, че повечето ни сънародници нямат много бистра гражданска съвест. И страдат от неизкорененото соц наследство. Човекът е деен, иновативен, кани големи имена (едно име – Лоренци), грижи се за парите… какво да му придиряме кого е назначил. Ами сигурно има полза от тази жена – тя има връзки с влиятелни кръгове. Не извинявам подобна позиция – само описвам.

Защото така е навсякъде, из всички институции: „може да е голям комунист (впрочем за този директор се говори, че е привърженик на БСП), може да е голям мошеник, може да е голям развратник, може да е… но е добър стопанин“. И това се казва с възхищение. Та искам да кажа – актьорското писмо може да е до голяма степен искрено. И човекът (директорът) може да е добър стопанин. Аз лично съм във възторг от възможността да гледам спектакли като „Орфей“ на Лоренци.

Но има един праг, който не бива да се преминава. И там е същинското майсторство на отличния директор: да бъде великодушен към нестандартните характери и ловък с политическия натиск без всичко това да става достояние на публиката. Александър Морфов и Явор Гърдев са съкровище за всеки театър и ничия кариера не струва колкото тях. Ако имена от такава величина биват подритвани заради политически назначения, в театрите ще останат само посредствените режисьори с остър кариерен нюх. Има ги и сега. Те си мълчат старателно и са мнозинство. Мимикрират умерена гражданска позиция, когато е безопасно. Иначе не дразнят властите. И за нищо на света не биха подали оставка.

Надявам се министър В. Минеков да направи необходимите стъпки за възстановяване на справедливостта поне в един отделно взет театър.

Слава Янакиева

Хора като Велислава Кръстева никога няма да си тръгнат доброволно, защото въпреки че претендират привидно за морал и справедливост, те са недосегаеми и го знаят много добре.

Интересно е дали тези актьори, които застанаха на страната на директора Василев в пламенна защита, им минава през ума, че ако някога не са съгласни с нечия властова или политическа постъпка, е възможно и срещу тях да има полицейска репресия и заплаха?! Вероятно е дори да бъдат обсъждани на своеобразен „другарски съд”, който ще изяснява ситуацията.

Част от тези актьори направиха знакови роли в представленията на Морфов и се наложиха като театрални имена. Но явно до тук с колегиалността. Освен личен избор, актьорите са и публични личности, имат отговорност и дават пример в обществото. Ако не си дават сметка за това е много, много тъжно. Дали се замислят? Едва ли. По-важни са заплатите, както "пълноценната среда и богатите творчески възможности" в театъра, които Василев е създал. Свободата може да почака.

Д‑р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в областта на религиозното кино и медиите, както и средновековния театър и празнична култура. Има множество статии по тези теми в различни научни издания. Води лекции в бакалавърската програма на специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски” и специалност Сценография в НХА.

Член е на Института по средновековна философия и култура, Византийска работна група, Съюза на българските филмови дейци (гилдия кинокритика) и на Съюза на артистите в България (гилдия театрална критика). Съавтор е на две антологии по Средновековна визуална култура. Има преводи в областите: медиевистика, богословие и визуални изкуства. Съпруга е на философа проф. Калин Янакиев.

Ирина Тодорова