В крайна сметка Иран и САЩ отново се връщат в Оман. Султанатът се намира в източната част на Арабския полуостров, пише Associated Press.

Това става месеци след като предишни кръгове от разговори пропаднаха заради 12-дневната война, започната от Израел срещу Иран през юни. По време на конфликта САЩ бомбардираха ирански ядрени обекти. Вероятно бяха унищожени много от центрофугите за обогатяване на уран до нива, близки до оръжейните. Израелските удари сериозно отслабиха иранската противовъздушна отбрана и бяха насочени и срещу балистичния ракетен арсенал на страната.

Журналисти на Associated Press видяха американския конвой да влиза в дворец в покрайнините на столицата Маскат, близо до международното летище. Един от автомобилите носеше американски флагове.

По-рано пристигнаха автомобилите на иранския външен министър Абас Арагчи. Иранската държавна телевизия съобщи, че той се е срещнал с оманския външен министър Бадр ал-Бусаиди. По-късно иранският конвой се отправи към хотел близо до летището, използван от иранската делегация.

Същият дворец вече е бил използван от Оман за предишни преговори между Иран и САЩ през 2025 г.

Американски представители, сред които и държавният секретар Марко Рубио, смятат, че иранската теокрация е в най-слабата си позиция от Ислямската революция през 1979 г. Според тях масовите протести в страната миналия месец са представлявали най-сериозното предизвикателство за управлението на 86-годишния върховен лидер аятолах Али Хаменей.

Силите за сигурност реагираха с кървави репресии. Загинали са хиляди, а десетки хиляди са били арестувани. Това доведе и до нови военни заплахи от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

С присъствието на самолетоносача USS Abraham Lincoln, други военни кораби и допълнителни изтребители в региона, САЩ вероятно разполагат с достатъчна военна мощ за атака. Остава неясно обаче дали подобни удари биха принудили Иран да промени политиката си или дори биха довели до падане на режима.

Междувременно арабските държави от Персийския залив се опасяват, че евентуален удар може да предизвика регионална война, която да ги въвлече пряко. Опасността е реална. Американските сили вече са свалили ирански дрон близо до самолетоносача, а Иран е направил опит да спре кораб под американски флаг в Ормузкия проток.

„Президентът Тръмп се стреми да притисне Иран към договорено решение, като изнудва лидерите му да направят отстъпки по ядрената сделка“, коментира Алиса Павия от Атлантическия съвет. „Иранците са отслабени след години на прокси войни, икономическа криза и вътрешно напрежение. Тръмп е наясно с тази уязвимост и се надява да я използва, за да издейства отстъпки и да отвори път към ново ядрено споразумение“.

Малко яснота за преговорите

Обхватът, форматът и участниците в разговорите остават неясни часове преди началото им в Маскат. В четвъртък оманските власти на границата са проявили особена строгост към хора, носещи камери, преди началото на срещите.

От иранска страна външният министър Абас Арагчи пристигна през нощта заедно с група дипломати. Това съобщи държавната агенция IRNA.

Данни от проследяване на полети показват, че самолетът му е излетял от Табас. Там през 1980 г. се проваля операция „Орлов нокът“, при която американски специални части се опитват да освободят заложници след превземането на посолството на САЩ в Техеран през 1979 г. Пясъчна буря осуетява мисията, а осем американски военни загиват при сблъсък между хеликоптер и самолет за зареждане с гориво. Иранската власт отдавна представя този провал като божествено поражение за САЩ.

Арагчи написа в X, че „Иран влиза в дипломацията с отворени очи и ясна памет за изминалата година“.

„Ангажиментите трябва да се спазват“, написа той. „Равнопоставеността, взаимното уважение и общият интерес не са риторика. Те са задължителни и основата на трайно споразумение“.

Преди срещата високопоставен съветник на Хаменей публично подкрепи 63-годишния дипломат.

„Арагчи е умел, стратегически мислещ и надежден преговарящ на най-високо равнище на вземане на решения и военно разузнаване“, написа Али Шамхани в X. „Войниците на нацията и генералите на дипломацията, действащи по волята на Водача, ще защитят националните интереси“.

От американска страна се очаква преговорите да бъдат водени от специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф. Той е 68-годишен милиардер и дългогодишен приятел на Доналд Тръмп. С него пътува и Джаред Къшнър, зет на Тръмп. През последните седмици той представи предложения за ивицата Газа и участва в тристранни разговори с Русия и Украйна в Абу Даби.

Двамата са пътували от Абу Даби до Катар в четвъртък вечерта за срещи с местни представители, съобщи Al Jazeera. Катар споделя с Иран голямо находище на природен газ в Персийския залив и е домакин на голяма американска военна база, която Иран атакува по време на войната през юни.

Ядрената програма – минимумът на масата

Все още не е ясно при какви условия Иран е готов да преговаря. Техеран настоява, че разговорите ще бъдат ограничени само до ядрената програма. Al Jazeera обаче съобщи, че дипломати от Египет, Турция и Катар са предложили план, при който Иран да спре обогатяването на уран за три години, да изнесе високообогатения уран от страната и да се ангажира „да не използва балистични ракети“.

Русия е дала сигнал, че би приела урана. Али Шамхани обаче заяви по-рано тази седмица, че прекратяване на програмата или изнасяне на урана е неприемливо за Иран.

Разговорите няма да включват и ангажименти по т.нар. „Оста на съпротивата“. Това е мрежа от милиции в региона, съюзени с Техеран. Израелските удари по време на войната в Газа срещу Хамас“обаче сериозно отслабиха тази структура.

Марко Рубио заяви, че преговорите трябва да обхващат всички тези теми.

„Ако разговорите трябва да доведат до нещо реално, те трябва да включват балистичните ракети, спонсорирането на терористични организации, ядрената програма и отношението към собствения народ“, каза Рубио пред журналисти в сряда.

Той добави: „Не съм сигурен, че може да се постигне сделка с тези хора, но ще опитаме да разберем“.