Според управляващото мнозинство решението на съда е оставило законова празнота. В момента държавата може да упражнява надзор върху обекти, които преработват, съхраняват или пренасят нефт и нефтопродукти, но не и върху дружества, които се занимават единствено с търговия.
Предложеният законопроект разширява обхвата на закона, като включва и търговията с нефт и нефтопродукти сред дейностите, подлежащи на държавен надзор. Така при необходимост ще може да бъде назначаван особен управител и в компании, които не притежават рафинерии или складове, но имат ключова роля за снабдяването на страната с горива.
Повод за промените са две дружества от групата „Лукойл“ – „Лукойл Ейвиейшън България“, която зарежда самолети с гориво, и „Лукойл – България Бункер“, доставяща корабни горива. И двете извършват само търговска дейност и след решението на Конституционния съд вече няма законова възможност в тях да бъде назначаван особен управител. Според вносителите това би могло да върне управлението им под пряк контрол на руския собственик.
От „Прогресивна България“ предупреждават, че подобно развитие може да постави под риск специалните изключения от санкциите срещу групата „Лукойл“, предоставени от САЩ и Великобритания. Ако те отпаднат, може да бъдат затруднени банковите разплащания и нормалната дейност на дружествата.
По данни на вносителите „Лукойл Ейвиейшън България“ осигурява над 85% от зареждането на самолети на летище „Васил Левски“ – София и около 90% на летище Бургас. „Лукойл – България Бункер“ е основният доставчик на корабни горива в пристанищата по Черноморието и по река Дунав.
Според авторите на законопроекта промените ще гарантират, че държавата ще разполага с механизъм за временна намеса в защита на националната и енергийната сигурност не само при производството и съхранението на горива, но и при дружества, които осигуряват тяхната търговия и доставка до крайните потребители.
