Тежка техника има, но няма гориво
В Ла Гуайра разрушените сгради все още затрупват цели семейства. Макар на място да има багери и друга тежка техника, част от машините стоят неизползваеми.
Багерист разказва пред CNN, че няма дизелово гориво, с което машината да работи.
Това се случва във Венецуела – страната с най-големите доказани петролни резерви в света. В резултат много хора са принудени сами да разчистват отломките в търсене на свои близки.
Политическият анализатор Кармен Беатрис Фернандес определя ситуацията като отражение на по-дълбоката криза в страната.
„Хората са разгневени. Това бедствие показва как държавният капацитет беше насочен към репресии и пропаганда, вместо към осигуряване на основни услуги за гражданите“, казва тя.
Арести за мародерство сред спасителните дейности
Докато спасителните операции продължават, властите съобщиха за четирима арестувани държавни служители.
Според Научния, наказателен и криминалистичен следствен корпус (CICPC) те са присвоявали ценности, открити сред руините на разрушените сгради.
Служителите са отстранени от длъжност, а срещу тях са започнати съдебни процедури.
Опозицията критикува властта
Правителството признава, че първите часове след бедствието са били хаотични, но настоява, че спасителните действия вече са организирани.
Високопоставеният депутат Хорхе Родригес заяви, че доброволците вече се разпределят според предварително определени приоритети, а вътрешният министър Диосдадо Кабельо призова хората да се доверят на институциите.
В същото време лидерът на опозицията Мария Корина Мачадо обяви, че ще се завърне във Венецуела от изгнанието си в САЩ заради кризата.
Спасители работят почти без оборудване
На място доброволци и спасители продължават да разчистват руините почти без необходимата техника.
Инженерът Хасел Мендоса пристига от американския град Тампа, за да търси майка си, сестра си, зет си и племенника си, затрупани в разрушена девететажна жилищна сграда.
По думите ѝ спасителните екипи не разполагат с необходимото оборудване.
„Губим време, защото непрекъснато търсим с какво да режем металните конструкции. Няма бормашини, няма сензори“, разказва тя.
Даренията на вода помагат, но далеч не са достатъчни.
Броят на жертвите расте
Официалните данни показват, че загиналите вече са най-малко 1943 души.
Американската геоложка служба (USGS) обаче предупреждава, че реалният брой на жертвите вероятно е многократно по-висок и може да достигне десетки хиляди.
От ООН съобщиха, че заедно с венецуелските власти осигуряват 10 000 чувала за тела в очакване броят на загиналите да продължи да нараства.
В импровизираната морга на пристанището в Ла Гуайра ковчезите вече са подредени в дълги редици.
Надеждата още не е угаснала
Въпреки изминалите дни спасителите не се отказват.
Американецът Джак Торп от доброволческата организация Resource Rescue International казва, че хора са били откривани живи и след края на т.нар. „златен прозорец“ от 72 часа.
„Все още търсим живи хора. Не съм готов да се откажа“, заявява той.
„Не мога да мисля за сълзи“
Сред доброволците е и Дейвис Рамос, който издирва телата на двете си дъщери – седемгодишната Дарлинг Антонела и двегодишната Дулсе Мария.
Момичетата били при своите баба, дядо и прабаба, когато сградата се срути. Всички възрастни са загинали.
Рамос стига до мястото само половин час след първия трус и оттогава почти не е спирал да копае.
„Не мога да мисля за сълзи. Те няма да преместят нито един камък. Сега ми трябват само сила и воля“, казва той.
До момента той и останалите доброволци са открили личните вещи на семейството – телефон, шевна машина и едно от леглата на дъщерите му. От децата обаче все още няма следа.
„Примирили сме се с мисълта. Искаме само да стигнем до тях и да ги изпратим достойно“, казва бащата.
