Макар нотификациите към България да са малко на брой, те повдигат сериозни въпроси за ефективността на контрола върху храните, особено когато става дума за опасни вещества като олово и афлатоксини.


Данни за април 2025 г.:


Общ брой нотификации: 419
Храни: 385
Фуражи: 20
Материали в контакт с храни: 14
Категория "животни": 0
Най-често нотифицираните страни са Германия (13) и Белгия (12). България фигурира с две нотификации през април, след три през март.


Какво засече системата RASFF от България?


Олово в месо от дивеч
В замразено филе от гърди на фазан, изнесено от България, е открито високо съдържание на олово – токсичен тежък метал, особено опасен за деца и бременни жени. Хроничната му консумация води до увреждания на нервната система, кръвта и бъбреците.

 

Афлатоксини в слънчогледови семки
В слънчогледови семки с български произход е открит афлатоксин B1 – един от най-силно канцерогенните микотоксини, който се развива при неправилно съхранение на зърнени и маслодайни култури.

 

Висок мелатонин в добавки
България е нотифицирана и за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, рекламирана като помощно средство за сън. Прекомерният прием без медицински контрол може да доведе до хормонален дисбаланс, сънливост и нарушена концентрация.


Европейски тенденции: Намаляване на сигналите, но ръст при тежките метали


Въпреки че през април се наблюдава общ спад от 20% в броя на сигналите спрямо същия месец през 2024 г., тревожни са увеличенията при тежките метали:

Кадмий: +67%
Олово: +175%
Пестицидите и микотоксините се задържат на стабилно високи нива, а патогенните бактерии като Salmonella и Listeria остават чести „гости“ в храни като птиче месо, риба и млечни продукти.


Най-рискови категории според RASFF:


Плодове и зеленчуци
Ядки и семена
Птиче месо
Подправки и билки
Диетични добавки

България под наблюдение


Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF показва, че макар сигналите за България да не са много, засечените случаи не са безобидни. Олово в месо и афлатоксини в семки не са просто бюрократични отклонения – това са реални рискове за здравето на хората. Националният контрол остава ключов – не само заради външния имидж, но и заради доверието на българските потребители.

 

Важно: Във връзка със сигналите за замърсени храни с български произход от системата RASFF, ние вече сме отправили официално запитване към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с молба за коментар и подробности относно предприетите мерки. Очакваме техния отговор и ще ви държим в течение.

 

ФрогНюз