Следят ни под лупа: Български храни с олово и афлатоксини в системата на ЕС

Макар нотификациите към България да са малко на брой, те повдигат сериозни въпроси за ефективността на контрола върху храните, особено когато става дума за опасни вещества като олово и афлатоксини.

Данни за април 2025 г.:

Общ брой нотификации: 419
Храни: 385
Фуражи: 20
Материали в контакт с храни: 14
Категория "животни": 0
Най-често нотифицираните страни са Германия (13) и Белгия (12). България фигурира с две нотификации през април, след три през март.

Какво засече системата RASFF от България?

Олово в месо от дивеч
В замразено филе от гърди на фазан, изнесено от България, е открито високо съдържание на олово – токсичен тежък метал, особено опасен за деца и бременни жени. Хроничната му консумация води до увреждания на нервната система, кръвта и бъбреците.

Афлатоксини в слънчогледови семки
В слънчогледови семки с български произход е открит афлатоксин B1 – един от най-силно канцерогенните микотоксини, който се развива при неправилно съхранение на зърнени и маслодайни култури.

Висок мелатонин в добавки
България е нотифицирана и за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, рекламирана като помощно средство за сън. Прекомерният прием без медицински контрол може да доведе до хормонален дисбаланс, сънливост и нарушена концентрация.

Европейски тенденции: Намаляване на сигналите, но ръст при тежките метали

Въпреки че през април се наблюдава общ спад от 20% в броя на сигналите спрямо същия месец през 2024 г., тревожни са увеличенията при тежките метали:

Кадмий: +67%
Олово: +175%
Пестицидите и микотоксините се задържат на стабилно високи нива, а патогенните бактерии като Salmonella и Listeria остават чести „гости“ в храни като птиче месо, риба и млечни продукти.

Най-рискови категории според RASFF:

Плодове и зеленчуци
Ядки и семена
Птиче месо
Подправки и билки
Диетични добавки

България под наблюдение

Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF показва, че макар сигналите за България да не са много, засечените случаи не са безобидни. Олово в месо и афлатоксини в семки не са просто бюрократични отклонения – това са реални рискове за здравето на хората. Националният контрол остава ключов – не само заради външния имидж, но и заради доверието на българските потребители.

Важно: Във връзка със сигналите за замърсени храни с български произход от системата RASFF, ние вече сме отправили официално запитване към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с молба за коментар и подробности относно предприетите мерки. Очакваме техния отговор и ще ви държим в течение.

ФрогНюз