За слепотата на душата - поредната история на безчовечност

На снимката е братовчед ми Димитър Русев. На 51 години. След нечовешки побой, нанесен му на 8 август, той изгуби зрението си и вече е незрящ.

Ще ви разкажа една история за безчовечността и апатията. История, която илюстрира в каква държава живеем и в какво сме се превърнали.

Позволете да започна малко по-назад! Братовчед ми е възпитаник на френската гимназия в София, а след завършването си учи философия и оперно пеене. Бил е част от състава на софийската опера и оперетата. Има две издадени стихосбирки.

Изключително набожен човек, който пееше и в хора на църквата Свети Николай.

Преди три години, на колелото на трамвая в квартал Княжево той беше нападнат от две лица. Целта на нападението не е известна. Известни са обаче последиците – Димитър изгуби едното си око. Въпреки че всички знаеха кои са виновниците (беше ни споделено в частни разговори), разследването завърши със заключение за „неизвестен извършител“. Просто никой не посмя да свидетелства.

След случката братовчед ми се премести. Не можеше да живее в близост до нападналите го лица. Той обаче вече не беше същият. Спря да пише, изолира се. Наложи се да пие медикаменти. От тях понякога изпадаше в еуфорично състояние – пееше и рецитираше.

Пренасяме се в нощта на 8 август. Пиша това, което ми бе разказано от него и няколко други хора. Часът е между 12 и 1. Димитър се прибира към жилището си на улица Смърч в квартал Белите брези. Той е в състояние на възбуда – пее арии и рецитира Ботев. Наистина неприятно е някой да вдига шум под прозорците ти – всеки би се ядосал. Логичното в подобен случай е да се извика полиция. Две лица от близки кооперации обаче решават да вземат нещата в свои ръце. Единият излиза въоръжен с електрошокова палка, а другият с бокс. Започват да бият Димитър. Удрят го с палката и бокса. Така разкъсват и виждащото му око. Някой съсед се обажда на спешен телефон. Идват патрулка и линейка, но нападателите вече са се прибрали. Димитър лежи на земята – ослепен, целият в кръв, със счупен нос и комоцио. И какво правят полицаите и медиците? Нищо. ТРЪГВАТ СИ. Тръгват си и оставят Димитър на улицата – невиждащ и в безпомощно състояние.

Какво се е случило в следващите няколко часа той не помни. Лутал се е, мъчейки се да улучи входа си. Рано сутринта го намират служители в близък магазин. Те го познават и се обаждат на родителите му. Следва операция, която за съжаление не успява да спаси окото на братовчед ми. Той остава на 100% незрящ.

Разказвам ви тази история не защото търсим съчувствие или помощ. Не! Разказвам я като илюстрация на изкривената ни реалност, но и като апел:

Обръщам се към живущите наоколо: В днешно време винаги някой снима при подобни случаи. Улицата е добре осветена, а Димитър е викал „Помогнете! Убиват ме!“ Не мога да повярвам, че няма свидетели или видеозапис на случилото се. Моля ви, ако сте от квартала и сте заснели побоя, пишете или просто пратете записа! Не е нужно да разкривате самоличността си. Разбираемо е – всеки се притеснява в подобни моменти. Аз обаче питам: Нима предпочитате да живеете врата до врата с хора, които са способни на подобна жестокост?

Обръщам се и към нападателите: Давате ли си сметка колко съдби променихте с това, което направихте? Давате ли сметка, че от тук натам братовчед ми ще изисква денонощни грижи? Към момента той е в изключително тежко физическо и психическо състояние и вероятно ще остане така.

Обръщам се и към институциите: Моля, свършете си работата и установете извършителите на това тежко деяние! Нека чувството за безнаказаност да бъде изкоренено!

А най-гротескното в цялата ситуация е, че и двамата родители на Димитър – доктор Васил Русев и доктор Светла Стефанова са очни лекари, помогнали на хиляди хора и най-вече деца.

Васил Русев, Facebook

Бившият дипломат Илиян Василев също коментира това ужасно отношение във Фейсбук:

Като прочетох този текст ме обзе същото чувство, каквото изпитах като видях видеозаписите с битите и ритани протестиращи младежи. Но това тук е по-грозно.
Прочетете го, защото полицаите бият, но разследващ биячи.

Мутрите не са се изпарили. Все още се чувстват безнаказани и раздават правосъдие.
Изпитвам гняв не само че полицията ни е такава, но и че като че ли свикнахме с тази жестокост около нас.

Рецитирал Ботев и пеел Арии, как да не го пребиеш?

Илиян Василев, Facebook