Промените задължиха правителството да промени ПВУ в частта за енергетиката, чрез които страната ни би могла да се възползва от близо 11.5 млрд. лева до 2026 г., ако извърши съответните реформи. 

Промените бяха гласувани със 187 гласа “за”. В негова подкрепа се обявиха всички депутати от ГЕРБ, ДПС, “Възраждане”, БСП и “Български възход”. От депутатите на "Продължаваме промяната" шестима не подкрепиха текстовете, а от "Демократична България" - петима.

Промените задължиха Министерския съвет в срок до 31 март да отправи искане до Европейската комисия за промени в ПВУ в тази част. Целта бе да отпадне поетият ангажимент за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г. В друга част на решението изрично се казва, че България трябва да спазва поети ангажименти за декарбонизация, но и да осигури работата на въглищните централи без ограничения поне до 2038 г.

Окончателната версия на ПВУ не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.

През януари служебният премиер Гълъб Донев заяви, че екипът на вицепремиера Атанас Пеканов започва активни разговори за предоговаряне на плана с представители на ЕК. През март тогавашният енергиен министър Росен Христов заяви, че страната ни продължава разговорите с ЕК и не се е отказала от задачата да промени съдържанието на ПВУ. До края на днешния ден на депутатите ще бъде представен доклад за свършеното от служебното правителство.

“Оттеглените реформи в Плана за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат заместени от други, с които отново да бъде значително намаляването на въглеродния диоксид. Към днешна дата в Министерски съвет и в Министерство на енергетиката не са идентифицирани разработени алтернативни решения за предоговаряне на реформи в ПВУ”, посочи акад. Денков пред депутатите. 

По думите му към Европейската комисия не е подадено искане за промени в ПВУ. Разговорите с ЕК продължават.