Смокините – новите съюзници в битката с въглеродните емисии

Новите данни сочат, че някои смокинови дървета в Кения не просто използват въглерода за растеж, а го трансформират в калциев карбонат – твърдо неорганично съединение, което се задържа дълго време в ствола и почвата.

Това прави смокините едни от първите овошки, за които е доказано, че използват т.нар. оксалат-карбонатен път – процес, при който CO₂ се преобразува първо в калциев оксалат, а след разлагане на дървото – в калциев карбонат с помощта на микроби и гъби. Освен че въглеродът остава заключен за по-дълго време, почвата около дървото става по-алкална и по-богата на хранителни вещества.

„Оксалат-карбонатният механизъм е известен отдавна, но потенциалът му за улавяне на въглерод е силно подценен. Ако залесяваме с дървета, които могат да съхраняват не само органичен, но и неорганичен въглерод под формата на минерал, ще постигнем двойна полза – борба с климата и производство на храна“, казва д-р Майк Роули, старши преподавател в Университета в Цюрих и съавтор на проучването.

Изследването е проведено от учени от университетите в Джъдзян (Китай), Найроби (Кения), Лесотехническия университет Садхана (Индия), Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“, Калифорнийския университет в Дейвис и Университета в Нюшател (Швейцария). Те анализирали три вида смокини, растящи в окръг Самбуру, Кения, за да установят къде точно се натрупва калциевият карбонат – в ствола или в околната почва – и какви микробни колонии участват в процеса.

С помощта на синхротронен анализ в Станфордския университет е открито, че калциевият карбонат се образува както по външните части на ствола, така и в по-дълбоките слоеве на дървесината.

„Почвата около дървото става по-алкална с отлагането на калциев карбонат. Това показва, че неорганичният въглерод се задържа много по-дълбоко, отколкото предполагахме досега“, допълва д-р Роули.

От трите изследвани вида, смокинята Уейкфийлд се оказала най-ефективна в улавянето на CO₂ под формата на калциев карбонат. Сега екипът планира да проучи по-задълбочено нейните нужди от вода и добив, както и точния обем на въглерода, който може да бъде съхранен при различни условия.

Досега повечето изследвания върху оксалат-карбонатния механизъм са се фокусирали върху дървета, които не дават ядливи плодове. Първото известно дърво, използващо този процес, е ироко (Milicia excelsa), за което се знае, че през живота си може да натрупа до един тон калциев карбонат в почвата.

„Вече са идентифицирани множество дървесни видове с този капацитет, но вероятно има още много. Това означава, че оксалат-карбонатният път е сериозна, но все още недооценена възможност за намаляване на емисиите на CO₂ чрез залесяване – както за горско стопанство, така и за производство на плодове“, казва Майк Роули.