Снегът наистина има миризма: Учените го обясняват

През 60-те години на миналия век австралийски учени въведоха термина „петрихор“, за да опишат топлата, земна миризма, която се появява по време на дъжд, пише IFL Science .

Този отличителен аромат се причинява от няколко фактора, предимно от бактерии, живеещи в почвата, които отделят съединение, наречено геосмин, когато са изложени на дъждовна вода. Въздухът също така става малко по-топъл и по-влажен, което помага на ароматните молекули да се разпространяват по-лесно.

Хората могат да открият приближаването на гръмотевична буря и по миризмата на озон – газ с леко метален, „чист“ аромат, напомнящ хлор. В ниски концентрации някои го описват като сладникав мирис, подобен на детелина. С усилването на гръмотевичната буря, низходящите потоци могат да пренесат озон отгоре директно до носовете ни.

Някои учени смятат, че със снега се случва нещо подобно, както с дъжда. В интервю за The Washington Post, професорът по клинична неврология и „изследовател на миризми“ Йохан Лундстрьом от Центъра за химични сетива в Монел обясни, че снежинките поглъщат летливи съединения от заобикалящата ги среда, докато падат. С течение на времето снегът абсорбира повече от тези фини аромати, като засилва аромата си.

Тъй като снегът абсорбира околните миризми, Лундстрьом твърди, че снежинките в града миришат различно от тези в арктическата пустош. Това не е изненадващо, като се има предвид, че изследванията показват, че снегът лесно абсорбира аерозоли и органични замърсители, като тези от автомобилните изгорели газове.

Има и друго обяснение: може би не миришем самият сняг, а липсата на миризми. Топлото време винаги е изпълнено с аромати: растенията отделят органични съединения, бактериите стават активни, въздухът става влажен и „жив“, което позволява на миризмите да се разпространяват свободно.

Студът, от друга страна, „заглушава“ света. При условия на замръзване се отделят малко миризми, а тези, които присъстват, едва проникват в студения въздух. Това, което възприемаме като миризма на сняг, може просто да е хладната тишина на околното пространство, където обонятелният „обем“ е намален до почти нула. Ето защо зимният планински въздух се усеща толкова свеж, чист и прохладен.