„Солени глоби и патрули“: Спасител разговаря с ФрогНюз

„Трябва да има и линейки, разбира се, но ако хората започнат да слушат спасителите, инцидентите ще са в пъти по-малко. За да има контрол, трябва да има кой да го осъществява. Ние нямаме право да ги глобяваме, нямаме право да вадим хората от морето насила, въпреки че се налага да го правим понякога“.

Това каза за ФрогНюз Филип Атанасов, старши спасител на плаж Градина Централен.

Защо всяка година правим едни и същи грешки и допускаме толкова жертви?

„Българинът масово не познава морето. Тук не става въпрос само дали можеш да плуваш“.

Спасителят разказа за инцидент с момче, което плувало отлично, но попаднало в течение и не знаело как да излезе. „С моят колега влязохме, избутахме го на десет метра вдясно и го спасихме. На същия този човек му бяхме свирили да излезе, но той махна, сигнализирайки, че може да плува добре. Влезе навътре и не успя да излезе“.

„Плаж с плаж не си приличат. Спасителите на даден плаж много добре познават спецификите на конкретното място. На плажа в Градина, вълната не винаги изглежда страшна, но се наблюдават и мъртви течения, които могат да повлекат и най-здравия плувец", обясни Атанасов.

Какво да правим, ако попаднем на течение?

„Трябва да се плува настрани или косо към брега, защото обикновено тези течения не са много широки – до 10-20 метра. Ако се опитваш да плуваш срещу брега, водата те връща навътре и не можеш да излезеш. Най-добре е да се дръпнеш настрани, а ако не можеш, просто се отпусни по течението. То не е дълго – 50 до 100 метра – и ще те остави. Може да махаш, за да те забележат, но не се опитвай да плуваш срещу него“, каза спасителят. 

Много често се случва от плитка вода, на метри от брега, да се давят хора. Защо?

„Пак е свързано с мъртвите течения. Представете си как на един залив вълната се вдига в рамките на три-четири дни. Всичката тази вода, която вятърът блъска към брега, трябва отнякъде да се върне. През определени места си намира път обратно, като сифон. И това течение започва буквално от мокрия пясък. Може да те хване още от брега и да започне да те носи.“

Много хора влизат пияни или преяли в морето.

„Това отново е липса на елементарна култура на туристите. Когато някой е изпил три-четири големи и е еуфоричен, трудно можеш да го разпознаеш сред 200 души на плажа. Обикновено проблемите се случват във водата. Нашата работа не е само да вадим хора, а да предотвратяваме инциденти. Но когато засичаме някой видимо пиян да влиза, се опитваме да го спрем. Тогава ставаме „лошите спасители“, които не дават на хората да се забавляват.“, каза Атанасов. 

Опасните плажове

„Плажът Градина не е от най-опасните, защото е залив и Созопол ни пази. Но има доста по-опасни плажове, както е Хармани или централният в Созопол. По-откритите плажове са по-опасни, защото нямат естествена защита от ветровете, а вълнението и теченията там са значително по-силни“.

Огромна част от разправиите на плажа са с родителите, които си зарязват децата.

„Това е абсолютно необяснимо. Всеки ден имаме такива ситуации“.

Спасителят разказа за случай, когато най-възрастният му колега на 65 години бил обиден от родители, оставили децата си сами в морето. „Казаха му: ‘Спокойно бе, почивай си, ние ще си направим ново’. Тогава се наложи да ги изгоним от плажа. Колегата три дни ги предупреждаваше за три деца, които бяха сами във водата – дори на жълт флаг.“

„За такова нещо трябва да има жестоки глоби. Инцидентите с деца не стават, защото те сами влизат навътре, а защото родителите си мислят, че на брега е безопасно“.

„Спасителите не са пазачи. Не се карат с хората, защото им харесва. Напротив – опитваме се да предпазим хората на плажа“, категоричен е Атанасов.

Констанца Илиева