СПА войната на Югозапад: Кой спира Огняново, кой печели от мълчанието?

Доказателствата сочат, че през последните години държавни инфраструктурни проекти, свързани с пътища, водоснабдяване, екологични разрешителни и енергийна ефективност в района на Гърмен и Огняново, са умишлено забавяни или напълно замразени. Едновременно с това държавни туристически кампании и международни представяния на България като СПА дестинация изцяло игнорират уникалните природни дадености на Огняново – минерални извори, екопътеки, културни обекти и чист въздух.

Най-тревожният аспект на картела е финансираната медийна атака – целенасочени негативни кампании срещу алтернативни курорти, при която подставени лица и лобистки структури подхранват фалшиви новини, атакуват местната власт и всяват съмнение относно качеството и безопасността на СПА услугите извън Велинград. Тези удари не са случайни – те са част от стратегия за монопол върху вътрешния и международен СПА поток в полза на ограничен кръг от бизнесмени, свързани с влиятелни икономически кръгове.

Сред имената, които изплуват в този картел, са хотелиери с десетки милиони приходи годишно, бенефициенти по европейски програми и лица със скрито политическо покровителство. В същото време райони като Гърмен и Огняново, с доказано по-чиста природа и автентична културна среда, остават в периферията на вниманието – не защото нямат потенциал, а защото някой плаща да не го развиват.

Сърцевината на туристическия картел във Велинград се оформя около група добре позиционирани бизнесмени, които чрез мрежа от хотели и скрити влияния определят правилата в СПА индустрията. Сред тях изпъква Христо Томов – пловдивски предприемач, който стои зад петзвездния „Arte Spa & Park Hotel“ и новия бутиков „Кашмир“, изграден върху бившия хотел „Велина“. Финансовата му експанзия съвпада с разширяващо се влияние в общината и националните туристически програми. До него стои Илия Кадинов – собственик на луксозния „Spa Hotel Santé“, открит с шумна реклама и очаквания за доминация в високия сегмент. Друг ключов играч е Димитър Статев – млад собственик на „Infiniti Park Hotel“ и „Enira“, чийто финансов ресурс и бърз скок в сектора повдигат сериозни въпроси, включително за връзки с високи държавни и юридически среди.

Медийният комфорт около такива играчи е показателен – за разлика от развиващите се дестинации като Огняново и Гърмен, които са обект на пренебрежение, бюрократична блокада и черен PR, хотелите във Велинград се радват на непропорционална институционална и рекламна подкрепа. Този модел на контрол не е просто пазарен – той е картелен.

"Топ Преса" от години предупреждава за тази невидима война – война на влияние, пари и власт, в която страдат местните общности и губи държавата. Докато Велинград расте като бетонен СПА монумент, истинският туризъм, базиран на природа и култура, е задушаван още в зародиш. Време е да се каже истината – Велинград не просто се развива, той задушава конкуренцията. Със средства, връзки и прикрита подкрепа от държавата.

След разкритията за подземния туристически картел, който блокира развитието на Огняново, Гърмен и други райски кътчета в Югозападна България, екипът попита експерти в сферата на туризма, регионалното развитие и местното самоуправление с въпроса: как да бъде спрян този монопол и върнат балансът в сектора?

Според специалистите, най-важната първа стъпка е създаването на силен регионален туристически съюз между общините Гърмен, Хаджидимово, Сатовча и Якоруда – структура, която да защитава интересите на местния бизнес и да изработи съвместна стратегия за развитие, реклама и участие в държавни и европейски програми. Само чрез ясно изразена позиция, юридически обоснована намеса в централната администрация и обща публична комуникационна кампания, може да се наруши сегашната система на пренебрежение и умишлено задържане на проекти.

Сред предложените решения са още:

– спешно актуализиране на регионалните приоритети в ОП „Туризъм“ и Програмата за развитие на селските райони, така че СПА зоните в Гърменско да попаднат във фокуса на финансиране;

– създаване на независим обществен съвет по туризъм, който да следи за корупционни практики и лобистко изкривяване при одобряване на проекти;

– въвеждане на изискване за равнопоставеност в националните рекламни кампании – представяне на всички утвърдени и развиващи се балнеоцентрове, а не само избрани икономически интереси.