От Спас към спасението: Спасовден като културен код в българската литература и политика

В българския фолклор и особено в народното християнство Спасовден се свързва с мъртвите, отвъдното и със страхове, които се разиграват в ритуали — от нощни бдения до конски кушии. Но много по-интересно е как този ден е проникнал в българската литература и политика — не като календарен празник, а като метафора за спасение, очакване и често — за отложено избавление.

Спасовден в българската литература: обещание и ирония

Йордан Йовков използва Спасовден не само като фон за действието, а като натоварен с емоции символ. В разкази като "Дрямката на Калмука" или в сцените около празника в други творби, той изгражда свят, в който героите очакват нещо по-добро — някакво вътрешно възнесение. Но това възнесение често не идва. Надеждата се оказва крехка, а спасението — неуловимо.

При Елин Пелин, Спасовден е празникът, в който селянинът си почива от труда, но и се оглежда — какво се е променило? Нищо. Лъжливият хоризонт на избавлението е заменен с реалността на едно и също ежедневие. Спасението, както и благоденствието, остават мит.

Спасовден в политическия език: „дойде ни Спасовден“

Изразът "Дойде ни Спасовден" често се използва в политическия дискурс — и в официални речи, и в народни приказки за властта. Политиците обичат да обявяват "Спасовден" в началото на нови реформи, правителства или спасяващи бюджета решения. Спасовден като обещание, като внезапна благодат, която ще се излее върху хората, е удобен инструмент за създаване на илюзия за контрол и надежда.

Но също толкова често той се превръща в ироничен рефрен — като народното "ще се оправим на Спасовден", което всъщност означава "никога". Културният код се обръща: от празник на възнесението към символ на циклично разочарование. В тази рамка, спасението е винаги близо, но никога тук.

Защо този код продължава да действа?

Защото нуждата от спасение е универсална, а колективната ни история е пълна с отложени избавления. Спасовден съчетава сакралното със светското, вярата с разочарованието, празника с провала. И така се превръща не просто в дата от календара, а в перманентно състояние на духа.

Ако сме обречени да търсим спасение, поне нека знаем къде се крие иронията. В крайна сметка, истинският Спасовден може би е онзи момент, в който спрем да го чакаме и започнем да се спасяваме сами.

ФрогНюз