Не се страхува от смъртта. Въпреки че избягва да говори за собствените си изпитания, не крие, че като белодробен лекар през изминалите 12 години често се е изправял очи в очи с нея.

 

„Имахме много смъртни случаи със свинския грип. Въпросът е, че грипната епидемия трае 2,3 месеца и има някакъв край нали, а тук този филм го играем две години и това е изтощаващото“, споделя д-р Евгениев пред БНТ.

 

Научил се е да държи и страха от вируса настрана. Самият той от лекар се е превърнал в пациент на COVID отделението по време на втората вълна.

 

„Страхът не е от полза за никого. Правило ми е впечатление, че по-спокойните хора по-леко прекарват болестта“, разказва той.

 

Затова отдавна е захвърлил задушаващата защитна екипировка, има достатъчно антитела и влиза без маска при заразените пациенти, за да им помогне. В момента те са 20, от които само трима са ваксинирани. Останало е само едно свободно легло.

 

„По 2,3 пъти идвам да наглеждам болните, обаче съм на разположение 24 часа в денонощието. Имам малки деца, които не винаги могат да разберат защо татко го няма толкова често“, продължава лекарят.

 

Въпреки това, д-р Евгениев казва, че и през ум не му е минавало да се откаже от борбата с вируса:

„Това е дълг, който трябва да изпълня. Това е въпрос на чест. Не работя, за да има жестове на благодарност, но признателността в очите на хората ме радва“.

 

И колкото и пъти да е поглеждал смъртта чрез нечии очи, днес той тъгува за един от пациентите си, а най-тежкото у дежурство, откакто COVID отделението е отворило отново врати по време на четвъртата вълна, приключва с думите:

 

„Днес един възрастен човек изгуби битката с болестта. Не е приятно. До момента имах някакво самочувствие и самоувереност, че като цяло нямаше починал“.

 

На професионалния си празник мечтае само за едно - пандемията да свърши и да се завърне на истинското си работно място- в отделението по медицинска онкология.

 

През годините за мнозина този човек е бил спасител, за други - просто поредният лекар. Но той е Човек, от който всеки един от нас може да се учи.

 

Смъртта не е страшна, когато цялото ти сърце се бори с нея и когато ръцете ти са сграбчили живота.