Спешна помощ покрива 76 на сто от общините

Достъпът до спешна помощ и бързината, с която пациентите се транспортират до съответните лечебни заведения е строго специфичен в различните региони. Той зависи от инфраструктурата и терена, както и от броя на болниците в съответните области. Затова здравното министерство е решило да се справя с проблемите в отделните райони индивидуално.

В област Бургас например ще има спешна помощ в 10 от 13 общини, каза д-р Андреева. Спешни филиали ще има в Сунгурларе, Руен, Царево, Созопол, Несебър и Средец. Спешни отделения в болниците пък ще се изградят в Айтос, Поморие и Карнобат, Център за спешна медицинска помощ ще има в самия град Бургас. Там ще е разположен и болничният комплекс в областната клиника. Този тип структури станаха по-известни като малки Пироговчета. Идеята на здравно министерство е в него да се обслужват 90 % от спешните пациенти в региона.

По време на дискусията стана ясно и че спешните отделения ще останат на подчинение към самите болници, както е в момента. Това беше един от основните спорове между специалистите. За да се подобри още повече спешната помощ в страната, д-р Андреева предвижда на всеки две-три години да подменя 30 % от линейките у нас, както и да се подготвят парамедици и лекарски асистенти, които да влязат в системата. Обучението на първите ще започне през септември тази година. Освен това се предвижда в линейките да има възможност и за консултации в реално време със специалистите в болниците. От здравното министерство водят и разговори с МВР, за да подобрят обслужването на тел. 112. Идеята им е в колцентровете да се назначат здравни диспечери, които адекватно да пресяват спешните медицински обаждания. Сега заради липсата на подобни кадри се стига до забавяне от 15 минути при някои обаждания, каза д-р Андреева.