Споделеното родителство влезе в Семейния кодекс: Какво означава това?

В последния момент от законопроекта бяха премахнати текстовете, свързани с „родителско отчуждение“ и санкциите при неспазване на съдебни решения. Въпросните точки предвиждаха конкретни механизми и последици, ако съдът установи, че единият родител умишлено настройва детето срещу другия.

След приетите промени:

• Съвместното упражняване на родителските права става водещ принцип: След раздяла съдът ще изхожда от разбирането, че и двамата родители имат равна роля в живота на детето. Това означава, че решенията за отглеждане, възпитание, образование и здраве ще се вземат и от двамата родители, а не само от този, при когото детето живее постоянно;
• Нов ред за определяне на режима на отглеждане: При прекратяване на брака съдът ще определя как родителите споделят времето и отговорностите спрямо детето, като се цели по-активно участие и на двамата родители в ежедневието му, а не ограничаване на единия до ролята на „гост“;
• Няма автоматично или задължително споделено родителство: Промените не задължават съда автоматично да постановява споделено родителство във всички случаи. Той запазва правото си да преценява конкретната семейна ситуация и интереса на детето;
• Не се засягат разпоредбите за домашно насилие: Промените не отменят и не ограничават действието на Закона за защита от домашно насилие. При доказано насилие съдът може да откаже споделено родителство и да наложи защитни мерки.

Поддръжниците на измененията изразяват позиция, че от години в България съществува сериозен проблем с упражняването на родителските права след раздяла, като децата често се използват като инструмент в конфликтите между родителите. Под този надслов се проведе и митинг „Бъдещето на децата – с двама родители и след раздяла“.

Срещу промените се обяви коалиция „Заедно срещу насилието“, която определи законопроекта като опасен и вреден. Според организацията под привидно положителния термин „споделено родителство“ се въвежда задължителен и автоматизиран модел, който не отчита индивидуалните семейни обстоятелства, нивото на конфликт, наличието на насилие и сигурността на детето.