Спор за Стара София: Какво се случва с имотите на „Шишман“ и какво казва църквата

Според информация, разпространена от граждански активисти, става дума за къщи по „Шишман“, за които има инвестиционно намерение за ново строителство, включително пететажна сграда.

Какво казаха институциите

От Столична община заявиха, че към момента няма издадено разрешение за строеж и няма одобрен проект. Постъпило е единствено заявление за изработване на ПУП – начална стъпка в процедурата.

Това обаче не успокои обществените реакции, защото подобни процедури често се възприемат като първа стъпка към бъдещо застрояване.

Междувременно от район „Средец“ изпратиха официално становище до направление „Градско планиране и развитие“ към общината. В него районната администрация настоява за по-силна защита на историческата среда и ограничаване на презастрояването.

От района посочват, че сградите на ул. „Цар Шишман“ №11 и №13, както и на ул. „Славянска“ №26, попадат в групов паметник на културата. Администрацията предлага да започне процедура по възстановяване на индивидуалния им статут на недвижими културни ценности, тъй като според тях сградите са запазени в автентичен вид и имат важно значение за облика на стара София.

Защо Българската православна църква е в центъра на спора

Темата стана още по-чувствителна, след като се разбра, че сред собствениците на един от имотите е Българска православна църква чрез църковното настоятелство на патриаршеската катедрала Катедрален храм „Св. Александър Невски“.

След обществената реакция църковното настоятелство публикува официална позиция.

В нея се уточнява, че църквата притежава само част от сградата на ул. „Цар Шишман“ 11 – имот от 118 кв. м на първия етаж на двуетажна постройка, както и мазе от 39 кв. м. Имотът е бил завещан на катедралата от оперната певица Екатерина Апостолова.

От църквата подчертават, че сградата е в тежко конструктивно състояние и е необитаема от години. По думите им още от 2017 г. са правени опити за обезопасяване, а през 2025 г. е поставена предпазна мрежа на фасадата заради опасност от падащи елементи.

Според позицията конструктивно обследване е показало, че сградата е опасна за обитаване.

Какво всъщност предлага инвеститорът

В позицията на църковното настоятелство се посочва още, че през 2021 г. частна компания, която притежава съседни имоти, е уведомила собствениците за инвестиционно намерение, включващо изграждане на подземен паркинг в района.

Според църквата изкопните работи около проекта биха могли да доведат до срутване на компрометираната стара сграда.

Затова църковното настоятелство и останалите съсобственици са решили имотът на „Шишман“ 11 да бъде включен в общия инвестиционен проект.

Оттам подчертават, че действията им са извършени при спазване на Устава на БПЦ и под надзора и одобрението на Светия Синод.

Какво искат гражданите

Най-често исканията са няколко:

- сградите да получат индивидуален статут на паметници на културата;
- да се забрани надстрояване и агресивно ново строителство в тази част на центъра;
- да се изработи нов устройствен план за района;
- да има пълна публичност на инвестиционните намерения и процедурите;
- да се запази не само фасадата, а и характерът на улицата.

За много хора темата вече не е само за няколко къщи, а за това дали София изобщо има стратегия как да пази историческия си център.

Какво реално може да се направи

На практика има няколко възможни механизма.

Първият е Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство да възстановят или дадат индивидуален статут на конкретните сгради. Това би затруднило събарянето или сериозната им промяна.

Втората възможност е Столична община да изработи нов ПУП за района, който да ограничи височината и интензивността на застрояване.

Третият вариант е проектът да бъде сериозно променен още на етап съгласуване – например да се запазят сградите или да се въведат по-строги условия към инвеститора.

Защо темата е толкова чувствителна

Улица „Шишман“ е символична за София, защото е една от малкото улици, където все още има усещане за стара градска тъкан – малки сгради, тесни тротоари, смес между жилищна среда, книжарници, кафенета и културен живот.

Затова реакцията е толкова силна още в началото на процедурата.

Много хора смятат, че ако и такива места започнат постепенно да се променят, София окончателно ще загуби малкото останала историческа атмосфера в центъра си.