Спор за $1 трлн.: НАТО води „война за територии“ с ЕС заради разходите за отбрана

Дълги години алиансът, доминиран от САЩ, беше основният гарант за сигурността на Европа и се противопоставяше на идеята Брюксел да поема по-голяма роля в отбраната. Новата геополитическа ситуация обаче принуждава ЕС да се намеси по-активно, особено в областта на производството на оръжия, където разполага с повече икономически и регулаторни инструменти.

В основата на спора стои въпросът кой ще контролира разширяването на военната индустрия и как това ще повлияе върху бъдещото въоръжение на Европа. ЕС настоява за политика „Купувай европейско“ и за по-тясно сътрудничество между държавите членки, докато НАТО защитава трансатлантическия модел и ролята на американските оръжия. Различията се очаква да бъдат обсъдени на среща между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Един от ключовите въпроси е доколко Европа трябва да намали зависимостта си от САЩ и да развие собствена отбранителна индустрия.

В Брюксел все по-често се говори за „стратегическа автономия“, особено след като изявленията и действията на Тръмп – включително напрежението около Гренландия – засилиха опасенията за надеждността на американската подкрепа. В същото време от НАТО предупреждават, че подобен подход може да доведе до дублиране на структури и отслабване на съюза.

Споровете се изострят и заради конкретни инициативи на ЕС, като създаване на обща европейска система за противовъздушна отбрана, изграждане на т.нар. „стена срещу дронове“ по границите с Русия и засилване на военните структури на съюза. В алианса гледат скептично на тези проекти и призовават ЕС да се съсредоточи върху икономическите си силни страни.

Въпреки разногласията има и области на сътрудничество. ЕС вече облекчи бюджетните си правила, за да позволи на страните членки да увеличат военните разходи до 5% от БВП – цел, поставена от НАТО. Освен това Брюксел осигури 150 млрд. евро под формата на изгодни заеми за закупуване на въоръжение, включително и от САЩ, когато няма европейски алтернативи.

Германия, като най-голямата икономика в ЕС, се опитва да балансира между двата подхода – подкрепя развитието на европейски капацитет, но не желае пълно откъсване от американските технологии като системите „Пейтриът“ и изтребителите F-35.

В крайна сметка решаващата дума остава в ръцете на отделните държави, които определят как да разходват по-голямата част от средствата за отбрана. Именно това прави съперничеството между ЕС и НАТО толкова чувствително – защото става дума не само за политика, а за контрол върху огромни финансови ресурси и бъдещето на европейската сигурност.