Според ОЛАФ в България и Италия най-много се мами

 Организацията обаче няма нужните ресурси, за да разбере пълните измерения на проблема. Но идеята за европейска прокуратура, която би могла да разкрие и накаже виновните, засега не се ползва с особена подкрепа в ЕС, пише в свой анализ по темата частната информационно-аналитична разузнавателна компания "Стратфор". Заглавието е на Ureport.bg, отбелязва „Правен свят”. Оригиналното е "Идеята за европейска прокуратура противоречи на интеграцията в ЕС".

Усилията на холандското правителство да отслаби плана на Европейската комисия за създаване на европейски прокурор отново подчертава постоянното напрежение между националните правителства и наднационалните институции.

Холандският депутат Ард ван дер Щеур от управляващата Народна партия за свобода и демокрация заяви пред EU Observer в края на юни, че Холандия търси подкрепата на други европейски правителства, за да намали правомощията и обхвата на новата институция.

Прокурорът ще води разследвания за неправомерно използване на средствата на общността – отговорност, която няколко страни-членки виждат като нарушение на своя суверенитет.

Европейската прокуратура ще бъде създадена по-късно, но няма да включва всичките 28 страни-членки, нито ще има предложената от ЕК сила. Полемиката около този проект включва въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции. Освен това тя подчертава степента, в която Брюксел ще се затрудни с изпълнението на плановете за по-мащабна континентална интеграция.

Анализ

През 2009 г. Лисабонският договор въведе правна основа за създаването на офис на Европейската прокуратура. Разследването и наказателното преследване на европейските измами в момента е работа основно на националните власти.

ЕС вече има Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ), но тя до голяма степен разчита на сътрудничеството с местните власти, за да си върши работата.

От 2009 г. ЕС обмисля различни предложени версии за новата позиция с различни нива на отговорности и власт. Текущото предложение бе представено пред Европейската комисия този месец. То дава на европейския прокурор правото да разследва и да извършва наказателно преследване срещу престъпления, отразяващи се на европейския бюджет, включително злоупотреба с европейските структурни фондове.

Според този план европейската прокуратура ще бъде децентрализирана структура и ще бъде интегрирана в националните правни системи. Група делегирани европейски прокурори ще движи разследванията и обвиненията във всяка страна-членка, като ще използват националната администрация, за да налагат националните закони.

От всяка страна ще се изисква да има по един от тези прокурори, а някои ще имат и повече. Националните съдилища ще бъдат отговорни за съдебния контрол, което означава, че въпросите, свързани с дейността на европейските прокурори могат да бъдат отнесени към тях.

Прокурорът ще има нужда и от предварително съдебно разрешение за извършване на определени процедури по време на разследването. Европейският парламент одобри предложението на Комисията през март.

Друг въпрос, други спорове

Идеята за създаването на институцията като цяло е спорна, защото засяга два болезнени аспекта на европейската интеграция. На първо място тя цели да даде по-голяма роля на наднационалните институции за справянето с проблемите на местните правни системи.

Според ЕК, прокурорите в някои страни-членки не успяват да осигурят прозрачното използване на европейските средства. Последният доклад на Комисията показва, че националните власти проследяват по-малко от половината случаи на злоупотреби. Брюксел съобщи и, че около 500 милиона евро изчезват от хазната на ЕС всяка година заради практики, като кражба на средства чрез фиктивни строителни проекти на организираната престъпност.

Европейската комисия за борба с измамите постави България и Италия начело на списъка на страните с неправомерно използване на средствата на ЕС. Организацията обаче няма нужните ресурси, за да разбере пълните измерения на проблема.

В някои случаи една успешна присъда води дотам, че правителствата изплащат неправомерно изхарчените европейски средства, дори ако нарушителите не са ги получили. В други сблъсъкът между местните правителства, бизнесгрупи и дори криминални организации пречат на разследването на измамите.

За да се разреши тази заплетена ситуация, Брюксел иска да създаде континентална мрежа от прокурори, които да докладват директно на ЕК и да имат властта да разследват и обвиняват измамниците със средства от европейските програми.

В изпълнението на този план, Комисията повдига спорния въпрос за намесата на ЕС в националния суверенитет на своите членки. Дания, Ирландия и Великобритания вече решиха да се противопоставят на предложението, което означава, че европейската прокуратура няма да бъде активна навсякъде. Други страни, особено в северната част на Европа, също изразиха своя скептицизъм.

Германия подкрепи създаването на службата, но правителството й ще срещне съпротивата на местния Конституционен съд, който по традиция отхвърля проекти, които отслабват германската правна система. Дори страните, които се очаква да подкрепят проекта, като Италия и Румъния имат широко развити корупционни мрежи, който могат да подкопаят работата на институцията.

Има шанс предложението да се осъществи, но това ще се случи без подкрепата на някоя от основните страни-членки и без първоначално предвидените правомощия. Според Лисабонския договор, в най-добрия случай институцията трябва да бъде одобрена единодушно.

След като това няма да се случи, следващата цел на Брюксел е да има няколко страни, които да движат проекта, което да позволи на страните в ЕС да придвижат процеса на интеграция напред, дори без категорична подкрепа.

До голяма степен проектът отразява идеята за въвеждане на европейски данък върху транзакциите. Франция и Германия така и не успяха да получат подкрепа и да си осигурят нужните 9 страни-членки, които да задвижат процеса. И двата проекта подчертават нежеланието на страните за допълнителна интеграция.

Преди началото на тежката финансова криза в Европа, властите в ЕС отричаха съществуването на "Европа на две скорости", в която някои страни се интегрират по-бързо от други. Икономическата криза в рамките на блока и идеята за движение на две скорости вече не е на дневен ред. Европа се движи на много скорости, а някои страни така и не искат да се променят.