Проектът е публикуван за обществено обсъждане, но предизвиква сериозни дебати – ще доведе ли до прозрачност, или е просто поредната административна мярка без реален ефект за потребителите.

 

Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев коментира в студиото на „Здравей, България” по Nova, че самото понятие „справедлива цена“ не означава непременно ниска цена. „Справедлива цена е цената, на която един търговец е склонен да продаде своите стоки или услуга, а един клиент е склонен да я закупи.“ Новата методика може да се разглежда като по-мек вариант на административна намеса в сравнение с мерките, предприемани в други европейски държави, твърди той.

 

Кръстев предупреди, че инструментът няма да остане само информативен. При съществени отклонения регулаторите ще извършват проверки и при установени нелоялни практики ще следват санкции.

 

Според финансовия журналист Стефан Антонов методиката опитва да съчетае българските цени с европейския ценови паритет, разходите и търговския марж, но мерките са закъснели с една година. „Тя би сработила в първите месеци след новината, че приемаме еврото. Днес ние вече сме в ситуация, в която имаме много други фактори, които влияят на цената“, като посочи високите цени на петрола заради войната в Иран, инфлацията и бюджетните дефицити. В настоящата инфлационна среда държавата трябва по-скоро да улеснява предлагането и работата на бизнеса, отколкото да въвежда допълнителни административни изисквания, твърди той.

 

Основният проблем според Антонов е, че чрез административна формула не може да бъде определена цена, която задължително да е по-ниска от пазарната. „Пазарната цена е справедливата цена, освен ако няма нелоялни търговски практики.“ Той предупреди и за възможен обратен ефект. Според него ограничаването на цените или прекомерният административен натиск могат да доведат до по-малко предлагане и в крайна сметка до по-високи цени. „Не можем наивно да смятаме, че справедливата цена, изчислена от държавата, задължително е по-ниска, отколкото тази в магазините.“

 

Доколко методиката отчита реалните разходи на производителите е сред важните въпроси според председателя на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. В млечния сектор производствените разходи са се увеличили значително, докато изкупната цена на млякото не се е променила съществено. „А къде са заложени и кой се интересува как се произвежда един литър мляко?“ При някои млечни продукти разликите между цените по веригата могат да достигат от 70% до 110%. При наличието на подобна информация е необходимо не просто ново измерване, а конкретни действия.  

 

Според заложените математически формули, които включват 17,5% разходи, 3,8% печалба и 1,5% фира, при цена на едро у нас от 5,62 евро и референтна цена в Европа 9,20 евро, изчислената „справедлива стойност“ възлиза на около 7,71 евро за килограм. Зоров постави въпроса каква трябва да бъде цената на качествения български продукт. Той предупреди, че прекомерното търсене на най-ниската възможна цена може да бъде за сметка на качеството и на българското производство. „Ние искаме да нахраним българина с нещо, което няма хранителна стойност, или в крайна сметка с качествени продукти?“