Промяната идва на фона на твърденията на германските власти, че страната е мишена на руска „хибридна“ кампания, която включва саботаж, шпионаж и дезинформация. Германия е сред най-големите доставчици на военна помощ за Украйна във войната срещу Украйна.
Законодателният пакет беше одобрен от правителството в сряда, но предстои да бъде разгледан от Бундестага след лятната ваканция. Ако бъде приет, новите правила се очаква да влязат в сила в началото на следващата година.
От събиране на информация към активни операции
Германският вътрешен министър Александер Добринт определи реформата като начало на „нова ера“ за тайните служби.
Досега Федералната разузнавателна служба BND и Федералната служба за защита на конституцията BfV работеха при значително по-строги ограничения в сравнение с разузнавателните структури на редица други западни държави.
„Превръщаме нашите разузнавателни служби в истински тайни служби“, заяви Добринт. Според него Германия наваксва спрямо други европейски държави, чиито служби разполагат с по-широки оперативни правомощия.
Реформата ще даде възможност за действия, които не водят до отнемане на човешки живот. Сред тях могат да бъдат проникване във враждебни компютърни системи, извеждането им от строя и прекъсване на финансови потоци, използвани от структури, определени като заплаха.
В редки случаи BND може да получава разрешение и за саботажни операции в чужбина. Убийствата и останалите смъртоносни операции обаче остават изрично забранени.
Берлин: Намираме се в хибриден конфликт
Основен аргумент на правителството на канцлера Фридрих Мерц е променената среда за сигурност след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
Германските власти обвиняват Москва в системна кампания, която съчетава шпионаж, саботаж, кибератаки и дезинформация.
„Намираме се в разгара на хибриден конфликт не само с Русия, но и с други участници“, заяви пред AFP Марк Хенрихман, председател на парламентарната комисия за контрол върху разузнавателните служби.
Според него досегашният предпазлив германски модел е оставил страната неподготвена за част от съвременните заплахи и ограничава способността ѝ да допринася за сигурността на Европа.
Хенрихман посочи и поредица от конкретни случаи, сред които откриването миналата седмица на дрон с експлозиви на летището в Лайпциг.
„Изправени сме срещу противници, които изобщо не играят по правила“, каза той. Според Хенрихман целта им не е единствено да оказват натиск върху Германия, ЕС и Запада, а да ги отслабят в много по-голяма степен.
Защо германските служби досега имаха толкова ограничени правомощия
Сегашната реформа засяга един от най-чувствителните въпроси в германската система за сигурност.
След Втората световна война Германия съзнателно поставя разузнавателните си структури под строг контрол. Причината е историческият опит с репресивния апарат на нацистката диктатура, а по-късно и със службите на комунистическата ГДР.
Към това се добавя и силната защита на личния живот и личните данни в германското право.
Затова германските служби традиционно не разполагат с оперативната свобода на американската ЦРУ или израелския Мосад.
„Германските разузнавателни служби по същество доскоро бяха служби за събиране на информация“, обяснява пред AFP професорът по изследвания на сигурността в King's College London Петер Нойман.
По думите му те могат да събират данни и да дават на политическото ръководство по-пълна картина на заплахите, но възможностите им да предприемат действия въз основа на тази информация са силно ограничени.
Тези ограничения затрудняват понякога и сътрудничеството със съюзнически разузнавателни служби и правят съвместните операции по-редки, посочва Нойман.
Кибератаки, изкуствен интелект и повече наблюдение
Промяната не се ограничава до възможността за активни операции. Законодателният пакет е над 700 страници и значително разширява инструментите за събиране и обработване на информация.
BND и BfV ще могат да използват изкуствен интелект за анализ на огромни масиви от данни. Предвижда се и определена информация да може да бъде съхранявана за по-дълъг период.
Регламентират се допълнително правомощията за онлайн наблюдение и проследяване.
Една от най-съществените промени е възможността германските служби сами да провеждат кибероперации. При определени условия те биха могли например да извадят от строя чужда информационна система, използвана за враждебна дейност срещу Германия.
Правителството разглежда реформата като разузнавателния еквивалент на мащабното превъоръжаване на Бундесвера след руската инвазия в Украйна.
Критиците предупреждават за прекомерни правомощия
Именно историческите причини, заради които германските тайни служби са били ограничени толкова дълго, сега стоят и в центъра на критиките срещу реформата.
Депутатът от Зелените Константин фон Ноц, заместник-председател на парламентарната комисия за контрол на разузнаването, признава, че при сегашната среда за сигурност са необходими „нови и стабилни правомощия“.
Организацията Society for Civil Rights обаче предупреждава, че разширяването на възможностите за дигитално наблюдение ще представлява сериозна намеса в основни права.
Още по-остра е позицията на Клара Бюнгер от Лявата партия.
„Всеки, който дава на разузнавателните служби оперативни права за намеса, правомощия за саботаж и държавни ответни хакерски атаки, планира нова германска тайна полиция“, заяви тя, цитирана от Euronews и Tagesschau.
Според Бюнгер подобен подход пренебрегва историческия опит на Германия и разширява наблюдението отвъд границите, съвместими с конституцията.
„Историческо нарушаване на табу“
Критики идват и от лидера на Свободната демократическа партия Волфганг Кубики. Той определя предложенията на Добринт като „историческо нарушаване на табу“.
Според него на службата за защита на конституцията се предоставят правомощия за намеса без достатъчно силни правни ограничения. Кубики прогнозира, че при приемането на реформата въпросът вероятно ще стигне до Федералния конституционен съд.
Поддръжниците на промените виждат проблема от противоположната страна. Според тях германските ограничения са създадени за друга епоха и вече не позволяват ефективен отговор на държави и организации, които използват кибератаки, саботаж и други операции под прага на открития военен конфликт.
Петер Нойман смята, че е дошло време германското разузнаване да получи правомощия, сходни с тези на службите в останалите европейски демокрации.
Дали това ще се случи в предложения от правителството вид, предстои да реши Бундестагът. Именно там ще се води и основният спор – как Германия да даде на службите си достатъчно средства за противодействие на хибридните заплахи, без да премине границите, които самата страна е изградила след опита си с две диктатури.
