ССБ: Мярката за неотклонение не е наказание. Леката телесна повреда засяга само степента на временна процесуална принуда

Това се посочва в обширна позиция на Съюза на съдиите в България, разпространена и от съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд. 

Повод за позицията е фрапиращият случай с обезобразеното с макетно ножче 18-годишно момиче, което доведе до многобройни протести в 16 български града днес и предизвика масова обществена реакция. Недоволните настояват за оставката на съдия Татаня Гьонева - докладчик по делото срещу Георги Николаев, който бе пуснат на свобода, а вчера - задържан по обвинения в заплаха за убийство. 

От позицията става ясно, че прокурор от Окръжната прокуратура в Стара Загора предлага на съда да отмени определението на Районния съд за налагане на мярка "задържане под стража" заради съдебно-медицинската експертиза, която посочва, че 18-годишното момиче е с "лека телесна повреда", въпреки искането на прокуратурата за налагане на наказание за средна такава. 

Мярката за неотклонение не е наказание, т.е. чрез нея не се въздавасправедливостта; не се признава подсъдимият за виновен, съответно пострадалият не получава своето дължимо удовлетворение и защита. 

Тя е процесуален инструмент, който освен че не се налага по дела, водени по тъжба на пострадалия, не се налага и по всяко дело, по което прокурорът повдига обвинение (чл. 56, ал. 1 НПК). Това е така, тъй като законът разумно предпоставя на основата на криминологичното познание, че самото привличане в качеството на обвиняем, което представлява ясен и категоричен знак от страна на държавата към този гражданин, в обичайните случаи е достатъчна принуда, за да се подчини обвиняемия и да търпи процесуалните ограничения, да не се отклонява и да не пречи на процеса до приключването му. 

Съгласно чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Това означава, че във всеки отделен случай прокуратурата и съдът са длъжни да търсят най-малката по сила принуда, която е годна, т.е. достатъчна, за да постигне процесуалната си задача - процесът да приключи с окончателен акт за това извършено ли е престъпление и от кого. 

Поради това не мярката за неотклонение задържане под стража, а присъдата дават пълноценната защита на всеки пострадал, когато обвинението бъде доказано в справедлив процес. 

Посочва се още, че "лека телесна повреда" е правно понятие, с което НК нарича една от степените на насилствено накърняване на телесния интегритет на човек. В този смисъл квалифицирането на телесната повреда като "лека“ от прокурора или от съда не омаловажава претърпяното от пострадалия.

Не всяка лека телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалия. В НК са предвидени по-тежко наказуеми състави за причиняване на лека телесна повреда (например – извършената в условиятана домашно насилие и извършената с особена жестокост). Приетата квалификация на престъплението от Окръжния съд е негово суверенно правомощие, засягащо единствено въпроса за степента на временна процесуална принуда по отношение на обвиняемия. Това е ограничена форма на съдебен контрол в досъдебната фаза на процеса, която не решава съдбата на обвинението. Прокурорът е този, който в досъдебното производство решаванакогои за какво престъпление да повдигне обвинение.

Цялата позиция може да видите тук.