Реклама / Ads
Frognews #останивкъщи
18| 31719 |22.03.2020

Д-р Стойчо Кацаров: Един въпрос към министър - председателя

.
Стойчо Кацаров
Националният оперативен щаб е създаден със заповед на министър-председателя Бойко Борисов № Р-37/26.02.2020. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет, който гласи:

Чл. 24. (1) Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.

 

В нашия случай, щабът е създаден със заповед на министър-председателя, а не с решение на Министерския съвет, което не е съществено от гледна точка на функциите му, но показва допълнително неглижиране на неговата роля.


Видно от текста на чл. 24 правомощията на Националния оперативен щаб се свеждат до изготвянето на експертни предложения, които са конкретизирани в т. 3 на заповедта:
„Да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяването на разпространението на COVID-19, както да събира, обобщава и анализира цялата ситуация, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността.”


С други думи Националният оперативен щаб е нещо, като говорител на министър-председателя по въпросите на COVID-19, като дори седалището му не е в Министерския съвет, а във ВМА.


В този си вид Националният оперативен щаб не може да издаде никакво разпореждане, на когото и да било. Единственото правомощие дадено на Председателя – ген. Мутафчийски в т. 2 на заповедта е да привлича други експерти при нужда.

За да стане съвсем ясно ви предлагам да видите как биха изглеждали нещата, ако на 26 февруари, вместо тази заповед на премира, Правителството бе решило да приложи, приетият още през 2006 година „Национален план за готовност за грипна пандемия”. В него е разписано, че в случай на пандемия се създава Национален пандемичен комитет в състав:


1. Председател – определен от министър-председателя вицепремиер;
2. Заместник-председател – министърът на здравеопазването;
3. Членове:
3.1. заместник-министър на вътрешните работи;
3.2. заместник-министър на финансите;
3.3. заместник-министър на отбраната;
3.4. заместник-министър на труда и социалната политика;
3.5. заместник-министър на транспорта;
3.6. главният държавен здравен инспектор;
3.7. директорът на дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве”, към МЗ
3.8. директорът на Националната здравноосигурителна каса;
3.9. директорът на Националната ветеринарномедицинска служба;
3.10. директорът на Националния център по заразни и паразитни болести;
3.11. директорът на Института по микробиология на БАН;
3.12. националните консултанти по епидемиология, вирусология и
инфекциозни болести;
4. Секретар – началник отдел „Надзор на заразните болести”, Министерство на
здравеопазването.

Националният пандемичен комитет заседава при кворум от 2/3 от членовете си.

 

Комитетът:
1. разработва националната политика за ограничаване разпространението на пандемичния грип;
2. координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации
3. анализира данните за епидемичната ситуация по отношение на пандемичния грип, като информира Министерския съвет и обществеността, предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите;
4. предлага на Министерския съвет становища по международни декларации, конвенции, споразумения и други документи, касаещи пандемичния грип.

Председателят представлява Комитета, ръководи работата му, подписва протоколите
от заседанията и внася за разглеждане в Министерския съвет материали, становища,
информации и предложения. В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя. Секретарят организира подготовката на заседанията, води на отчет взетите решения и координира изпълнението им. Членовете на Комитета изразяват становищата на министерствата и ведомствата, които представляват. При необходимост в работата на Комитета могат да бъдат включвани и други специалисти извън списъчния му състав.

 

С националният план са определени 21 болници, които да поемат пациентите с тежко развитие на болестта.

Освен Национален план, трябва да бъдат изготвени регионални планове и ;пла нове на лечебните заведения с подробно разписано съдържание.
Дейностите, които следва да бъдат извършвани във всяка отделна фаза на пандемията
са разделени на следните основни компоненти:
І. компонент: Планиране и координация;
ІІ.компонент: Мониторинг и оценка на епидемичната ситуация;
ІІІ. компонент: Профилактични и противоепидемични мерки;
ІV. компонент: Задачи на лечебните заведения;
V. компонент: Комуникации

 

  • Няма никаква епидемия
  • Шарлатанийки
  • Проф. Мария Рита Джизмондо: Няма жертви на коронавируса в Италия
  • Д-р Борислав Генчев: Паниката е безпочвена
  • Пълна каша какво е разрешено и какво не

Ще спра до тук. Националният план е достъпен в Интернет. Странно е, че не е сред документите на страницата на МЗ. Възможно ли е Министерският съвет и министерството на здравеопазването да не са знаели за него? Защото, ако са знаели, планът не само трябваше да е наличен на Интернет страницата на МЗ и МС, но властите трябваше да го приведат в изпълнение.


Няма значение, че в наименованието му е записана грипна, а не коронавирусна пандемия, защото механизмите на разпространение на двата вируса са идентични, както и мерките за противодействие. Освен това планът би могъл да се актуализира с новите данни за сегашната пандемия, информация за която имаме от няколко месеца.
Можеше ли Правителството да актуализира и приведе в действие националния план? Можеше ли Правителството да разпореди актуализация и привеждане в действие на регионалните планове и плановете на лечебните заведения?


Можеше ли Правителството да вземе решение за създаване на Национален комитет и да определи състава му?
Можеше ли националния комитет, ако бе създаден навреме, да осигури необходимите средства(маски, костюми, лекарства и пр.) преди избухването на епидемичния взрив?
Можеше ли националния комитет, ако бе създаден навреме да осигури необходимите тестове за изследване?
Отговорът на всички тези въпроси е ДА. Правителството имаше достатъчно време и предостатъчно основания да го направи.
Защо това не беше направено, с какви аргументи и имало ли е друг надделяващ интерес е въпрос, чиито отговор знае Бойко Борисов.


Д-р Стойчо Кацаров, czpz.org

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Изчезна единственото лекарство на хининова основа 6| 4197 |20.03.2020 . Всички екипи на Веолия в България се обединяват, за да се справят с кризата 0| 3333 |20.03.2020 . Пулмолог: Единственото, което може да ни опази, е миенето на ръце 4| 3722 |19.03.2020 . Още 11 болни от COVID-19 у нас. По един в Смолян и Велико Търново 9| 3846 |18.03.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ