„Страх и омраза“ царуват в Кремъл след отвличането на Мадуро

Той отбелязва, че Москва очевидно е била безсилна във венецуелската ситуация и не е могла да предотврати отвличането на диктатора Николас Мадуро. Следователно никой всъщност не е очаквал Кремъл да рискува да се изправи директно срещу американците в собствения им двор.

Обаче това, което истински уплаши руския диктатор, беше случилото се след отвличането на Мадуро. Вместо да свали напълно целия управляващ режим във Венецуела, както американците направиха в Ирак, Вашингтон този път избра различна стратегия. Белият дом се съгласи да позволи на заместник-диктатора на сваления диктатор да управлява страната сама, запазвайки стария апарат, при условие че венецуелското правителство вече ще сътрудничи със Съединените щати.

Той отбелязва, че при стандартен сценарий на „смяна на режима“, когато на практика целият висш и среден апарат е отстранен от власт, това провокира мощна съпротива от старите структури: чиновници и бизнес, привързан към елита, се изправят в защита на режима, защото предвиждат проблеми за себе си, ако ръководството на страната се смени. Във Венецуела обаче Тръмп демонстрира, че САЩ са готови да преговарят със стария апарат, след като висшият лидер бъде отстранен.

Макар никой в ​​Москва да не очаква американски специални части да дебаркират на Червения площад, готовността на администрацията на Тръмп да работи с хора, които само вчера потъпкаха принципите на демокрацията и човешките права във Венецуела, наистина трябва да изнервя Путин.

„Руският лидер може би се чуди какво ще се случи, ако Тръмп загуби търпение към ината и лъжите на Путин и реши да подкрепи други фигури на режима, като „предложи“ да го елиминира. Няма да е лесно, но не е и невъзможно“, пише журналистът.

Егерт смята, че сценарий, при който САЩ обещават на обкръжението на Путин да отмени санкциите и да нормализира отношенията в замяна на разумно и справедливо мирно споразумение с Украйна, изглежда напълно правдоподобен.

„Това може да звучи като фантазия. Но за Путин ще звучи вярно. Путин все по-често ще търси „врагове вътре“ и тайната му полиция ще „произвежда“ някои от тях, за да задоволи владетеля. Но в рамките на огромната руска бюрокрация това само ще генерира повече страх – и потенциално желание да се отърве от Путин“, заключава журналистът.

Припомняме,че президентът на САЩ Доналд Тръмп декларира желание за „стратегическа стабилност“ в отношенията с Русия , но действията му все повече водят до напрежение. Най-известният пример е залавянето на петролен танкер под руски флаг в Северния Атлантик от американските военни като част от блокадата на износа на венецуелски петрол. Вашингтон нарече плавателния съд „без държава“, докато Москва определи инцидента като унизителен и дори „пиратство на 21-ви век“.

Въпреки контактите с Русия, САЩ не са направили никакви отстъпки по отношение на Украйна и продължават да споделят разузнавателна информация с Киев, докато Европа само увеличава разходите за отбрана. В Западното полукълбо Вашингтон агресивно противодейства на руското влияние, особено във Венецуела, и е насочен към „сенчестия флот“ на санкционираните държави.