Инвестиции или финансово заробване: Колко има да връща Сърбия на Китай?

Това пише в свой анализ БГНЕС. Агенцията цитира сръбската политоложка Соня Стоядинович, според която китайските кредити са предпочитани заради по-кратките и опростени процедури, бързото им отпускане и липсата на политически условия – каквито налагат европейските банки. Разликата в лихвите спрямо европейските кредити е малка – около 0,5–1,2 процентни пункта.

Сръбските власти използват китайското финансиране за ключови инфраструктурни проекти – мостове, околовръстни пътища, модернизация на жп линии, енергетика и системи за контрол на границите. Част от тях са реализирани без търгове, като се позовават на договорите за икономическо и техническо сътрудничество с Китай от 2009 г., което предвижда директно възлагане на проекти на китайски компании, пише още БГНЕС.

Но липсата на прозрачност предизвиква критики от Брюксел и Вашингтон, особено след инцидента с жп гарата в Нови Сад през 2024 г., при който загинаха 16 души и почти предизвика крах на властта в Белград. Сръбската прокуратура разследва китайски компании за потенциални злоупотреби и „имотна облага“ за длъжностни лица.

Китайските инвестиции в Сърбия не са само кредити – компании като COSCO, Zijin и Hesteel придобиват пристанища, минни и металургични предприятия. Това им позволява да реализират икономически интереси и да разширят влиянието на Китай в региона – Балканите са ключова част от инициативата „Един пояс, един път“.

Местни експерти посочват, че сръбско-китайските сделки често се сключват „на четири очи“ без прозрачност и обществени поръчки. Проекти като мостове, жп линии и EXPO Белград се реализират с държавни китайски компании без търгове, използвайки специални закони или договори, които изключват задълженията за открити процедури.