Страхил Делийски: Най-логично е Борисов да е кандидат-президентът на ГЕРБ

Това коментира пред novini.bg политологът Страхил Делийски.

„Големият проблем в българската политика е, че каквото и да направят партиите, не могат да обидят никого. Това е огромната драма на нашия политически процес. Политиците и партиите живеят отделен и различен живот от избирателите. Самостоятелният живот на гласоподавателите е свързан с отказ от гласуване. Що за идея на политиците е все още да няма ясни кандидати за президент“, попита той. 

Според него това е абдикация от отговорност, не е сериозно, не е политическо действие. „Това е поредното доказателство, че партиите не се интересуват от това да представляват политики и интереси, а подчиняват своето поведение на някакви дребни, конюнктурни сметки, които са функции на по 5-6 човека от ръководството на тези организации“, смята Делийски.

„Изборите са едновременно за президент и за нов състав на парламента и може да очакваме малко по-висока степен на мобилизация. Да, става въпрос за два различни начина на избор, но очаквам малко по-голяма активност и все пак не прекалена. Следейки оценките на колегите социолози, можем да направим хипотеза от изследователска гледна точка, че онези 2/3 близо /60%/ от избирателите, които досега не намираха свое представителство, ще продължават да не го намират. Това е много притеснително. Защото, ако президентския вот вдигне малко активността, а това не е съвсем сигурно, и някоя партия или партии получат бонус вследствие на това, не означава, че те ще са внушили доверие в избирателите. Измамна илюзия е. Но пък да се надяваме, че това би могло да помогне за съставяне на мнозинство“, сподели той.

„Важно е как ще оценяваме резултатите от вота – дали от гледна точка на възможността за съставяне на ефективно мнозинство и правителство. Или от гледната точка на представителността на политическата система. Това са две различни неща и в зависимост от фокуса, ще правим оценките. Това ще е ключовата дилема в българската политическа система от тук нататък. Важно е ние, като общество, да влезем в този разговор и да си кажем ясно: Какво очакваме от нашата политическа система? Да бъде стабилна или да бъде представителна? Повечето партии имат свои програми. С минимални различия в тях личи, че всички партии у нас са десни. БСП, например, на програмно равнище има някакви по-леви предложения, но на практика те липсват. Имаме доминация на дясното идеологическо, програмно говорене. И една огромна маса от население, което чака по-лява политика – по-справедлива данъчна система, за повече преразпределяне на обществените блага, за по-лесен достъп до образование и здравеопазване и т.н.. Това става ясно от различни изследвания досега. Така че няма идеологически сблъсък в политиката, но има парадокс, защото повечето партии са вдясно, а повечето избиратели вляво“, коментира Страхил Делийски.

„Връзката между партии и избиратели у нас не минава на ценностно и идейно равнище, а на друго, от типа на про-Борисов, или анти-него, про-Русия, анти-нея и т.н. и т.н.. Затова в крайна сметка получаваме такива състави на НС като досегашните. Те са представителни по линия на изброените тук разделения, но изобщо не са за социалните и икономически разломи в обществото ни“, добави политологът.

Според него структурата на следващия парламент, няма да е много по-различна от тази на досегашния. „Вече споменах, че при избори 2:1 е по-трудно да се предвидят категорични резултати. Много е възможно обаче патриотичните организации да имат пробив, защото има резервоар затова. Но с най-голям интерес се очаква какво ще се случи с новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. За някои избиратели той е надежден, за други не е и това е обяснимо, защото обществото ни е много разслоено. На този етап мога да кажа, че този проект е основно плод на политически маркетинг и ефективност. Вероятността той да бъде направен добре, е голяма и потенциално има шанс да влезе в парламента“, завърши Делийски.