По думите му това може да доведе до сериозни санкции. Ако например търговец има 10 обекта и във всеки от тях бъдат установени по 10 необосновани увеличения на цените, минималният размер на глобата може да достигне 1 млн. евро. Затова от КЗП предупреждават бизнеса да може да обоснове всяко по-съществено увеличение на цената.
Механизмът предвижда комисията да анализира нарасналите разходи на търговеца и да ги съпоставя с конкретните продукти. Ако при проверката се установи, че увеличението на крайната цена надхвърля обоснованото от допълнителните разходи, търговецът може да бъде санкциониран. В същото време Колячев подчерта, че голяма част от бизнеса спазва правилата и не прехвърля автоматично своите разходи върху потребителите.
Паралелно с контролните правомощия се разработва и методика за определяне на т.нар. „справедлива стойност“. Тя все още е на етап обществено обсъждане, като между институциите и бизнеса са идентифицирани текстове, които предстои да бъдат прецизирани.
Според КЗП обаче методиката няма да бъде инструмент за санкциониране на търговците. Идеята е чрез нея да се изчислява ориентировъчна нормална стойност на дадена стока, която да бъде публикувана и да помага на потребителите да се ориентират дали плащат необичайно висока цена. От комисията посочват, че подобен подход вече се използва и в други европейски държави.
Именно концепцията за „справедлива цена“ обаче предизвиква критики от страна на бизнеса. Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов постави под въпрос както формулата, така и начина, по който ще се изчислява подобна стойност. По думите му частният сектор вече е създал няколко платформи, които използват подадените към КЗП данни и предоставят на потребителите информация за движението на цените, включително чрез изчисляване на медианни стойности. Създаването на нов държавен механизъм може да доведе до допълнителни разходи за бизнеса, без да е ясно дали ще даде по-добър резултат от съществуващите частни решения.
Представители на хранителния сектор също изразяват резерви към идеята държавата да определя ориентир за „справедливата“ цена. Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов определи пазарната цена като резултат от конкуренцията и предупрежди, че прекомерната държавна намеса може да наруши пазарните механизми. Според него по-големите ценови разлики между търговците могат да бъдат възможност за по-малките компании да привличат клиенти с по-изгодни предложения.
От сектора настояват държавата да се намесва при реално установени пазарни аномалии, но не и да определя директно цените. Според Гълъбов има основание българските потребители да не плащат по-високи цени от тези в останалата част на региона, но именно конкуренцията е механизмът, който може най-бързо да доведе до поевтиняване.
Дискусията за цените се пренесе и към въпроса за печалбите на търговските вериги. Вълканов посочи, че средната брутна оперативна печалба в България е около 5%, при нива от 3% в Естония, Австрия и Франция и около 7% в Словакия, Полша и Чехия. След като бъдат отчетени разходите за финансиране, лихви и данъци, от всеки 100 евро в сектора остават приблизително 3 евро чиста печалба.
По думите му около 90% от тази печалба впоследствие се реинвестират в страната – в нови магазини, разширяване на бизнеса и логистична инфраструктура.
