Роден през 329 г. в малкото кападокийско градче Арианз, Григорий отрано поема пътя на знанието. Учи в Назианз и Кесария, а по-късно – в Атина, където съдбата го среща с друг велик отец на Църквата – свети Василий Велики. Двамата изграждат не само дълбоко приятелство, но и общ духовен и интелектуален път, който ще остави трайна следа в богословската мисъл.

След завръщането си в родината, Григорий е ръкоположен за свещеник, но вместо бърза църковна кариера избира уединението. В продължение на години живее като отшелник в Понт, отдаден на молитва, духовни упражнения и писане. Именно тогава се оформя като изключителен мислител и поет – автор на богословски трудове и хиляди стихове с дълбоко духовно съдържание.

Но времето не му позволява да остане в тишина. IV век е белязан от ожесточената борба с арианската ерес, която разклаща основите на Църквата. Григорий се завръща към активния църковен живот и през 372 г. е избран за епископ, а няколко години по-късно – за архиепископ на Константинопол.

Там го очаква тежка мисия. Всички храмове в столицата са в ръцете на арианите. Православният архиепископ е принуден да превърне едно помещение в собствения си дом в църква. Именно в този „домашен храм“ той произнася прочутите си Пет богословски слова – дълбоки, ясни и вдъхновени проповеди, които му носят прозвището Богослов.

Сблъсъците обаче не са само словесни. Защитниците на православието са подлагани на заплахи и физическо насилие.

Григорий устоява без страх, а император Теодосий Велики го назначава за председател на Втория вселенски събор през 381 г. Въпреки победата над арианството, вътрешните църковни конфликти не стихват.

Уморен от интригите и борбата за власт, свети Григорий взема неочаквано решение – подава оставка и се оттегля в родния си Арианз. Последните години от живота си прекарва в молитва, писане и духовно уединение. Умира през 390 г., оставяйки след себе си наследство от слово, вяра и лична смелост.

Днес свети Григорий Богослов остава символ на силата на духа и на убеждението, че истината не винаги има нужда от храмове – понякога ѝ стига един дом и един глас.