Свети Никифор живял през III век в пределите на Римската империя и бил известен като благочестив и искрен християнин.

Негов близък приятел бил свещеникът Саприкий. Между двамата обаче възникнал тежък конфликт, който ги отчуждил за дълги години.

С течение на времето Никифор осъзнал, че враждата разрушава и решил да потърси помирение. Той многократно молел Саприкий за прошка, но свещеникът не пожелал да я приеме.

По това време започнали жестоки гонения срещу християните. Саприкий бил заловен и осъден на смърт. Докато го водели към мястото на екзекуцията, Никифор отново излязъл сред тълпата и с искрено сърце го призовал към прошка и помирение.

Дори пред лицето на смъртта Саприкий останал непреклонен. Когато палачите вече се приготвяли да изпълнят присъдата, Никифор за трети път отправил молба за прошка. Свещеникът отново отказал и в този момент, обзет от страх, се отрекъл от Христос.

Тогава Никифор го изобличил за отстъплението от вярата и открито изповядал, че самият той е християнин. В резултат Саприкий бил освободен, а Никифор бил осъден и приел мъченическа смърт чрез обезглавяване.

Заради своята саможертва, вярност и готовност за прошка, Никифор бил почетен от Църквата като светец.

На този ден имен ден празнуват Никифор и Никифора.