Светлото и тъмното бъдеще на Борисов

Днес ще поговорим обаче за бъдещето на бившия премиер. И най-естественият въпрос е: Богат живот в чужбина ли го очаква или затвор? Със сигурност и той се пита същото затова уж е весел, но страхът вече личи в очите му.

Борисов обикаля градове, села и паланки, рекламирайки себе си и ГЕРБ. Защото знае, че оставането му в политиката може да го спаси от съдебно преследване. И чуваме как вкарал България в световния елит, увеличил пенсиите и заплатите, както никой досега, справил се с пандемията, осигурил ваксини, построил половин милиард километри магистрали, десетки пречиствателни станции, метро... Все хубави неща.

Борисов обикаля, говори си неговите неща, прегръща фенове, позира за селфита, раздава автографи, присмива се на образованите служебни министри, дарява фланелки с неговия лик, кастри новите партии от протеста.

Борисов демонстрира спокойствие и увереност, опитвайки се да ни убеди, че го очаква светло бъдеще. Има и основание, защото разчита на над 200 000 калинки в администрацията и 100 хиляди гласа от техните семейства. Чака гласове и от аверите си в обществените поръчки, пенсионерите, дето се просълзяват на харизаните 50 лева, на гласове от МВР, армията, корпоративния вот...

Борисов е спокоен и защото със сигурност е прехвърлил в банкови сметки на различни имена в чужбина спестеното от трите мандата. Експерти твърдят, че в сметките му имало пари за двойно и тройно вдигане на пенсиите и заплатите за години напред, но само можем да гадаем. Говори се също, че притежава фирми, офшорки и медии, които работят за него. Постлал си е, както казва народът.

В кърпа са му вързани и немалко следователи, прокурори и съдии. Няколко формални проверки и ще излезе чист като момина сълза.

Разчита и на връзките си в организираната престъпност – дал им е достъп до парите на държавата, очаква да му върнат жеста. По техния си начин…

Все още има подкрепата и на корумпирани политици в ЕС. Вероятно на Путин и Ердоган също.

Надява се, че ще се договори с американците да не го закачат, макар да знае, че те знаят за многомилионните "такси", които е прибрал от  рекета срещу бизнеса.

Дори да не управлява след 11 юли, ще се изживява като жертва на репресии, ще саботира всичко, което новата власт се опита да прави в полза на обществото, ще организира мафията за провокации и инциденти.

Този човек срина ценностната система, доколкото бе останала такава след 90-те години, и сега му е лесно. Мутрите са му гвардията, а населението – крепостните. Моделът вече скърца, но още работи.

Това са гаранциите на Борисов за светло бъдеще.

Има обаче и друг вариант, заради който сънува кошмари. Въпросът, какво ще стане с парите му, го вади от равновесие. Изнесените милиони са откраднати пари от българската държава и ще бъдат търсени – от наши и партньорски служби. Може и да са ги открили вече…

Лоша новина е също, че няма с кого да сключи сделка да не бъде съден за извършените престъпления. Вече не контролира нещата, както допреди няколко месеца.

Борисов е сигурен, че много хитро е укрил заграбеното. И това е много забавно, защото историята на диктаторите показва, че всички като него завършват зле.

Той започва да проумява какво е сторил на българите и че заблудите с фалшивите статистики вече не вършат работа. Най-бедни и най-умиращи, първи по корупция, последни по здравеопазване – това наследство не чертае розови перспективи. Лъже се, ако вярва, че „шефът“, както той нарича Бог, ще го избави от предстоящото. Сенките от миналото винаги се завръщат...

Възмездието е неизбежно.

Д-р Димитър Попкутуев