Ето какво ще стане след изборите: Пътят през българската пустиня продължава, миражите също

Другите, дето го критикуват, дори да са прави, и те знаят, че с него и без него ще се случи това, което е намислено да се случи.

Накратко: Купуване на гласове ще има, както е било винаги. Ще има разбира се ПР акции на МВР, подкрепени тук-там от някой прокурор. Тези, които купуват, вече пазаруват. Онези, които продават – вече прибират левчетата. Този феномен е чисто български, но затова пък е устойчив и се е превърнал в традиция.  Като онова хоро,  дето било уж от древността, но друг път…

Гласоподователите, колкото от тях стигнат до урните, ще подредят партиите, както партиите вече знаят.

Социолозите ще изкарат добри пари – също традиционно. 

И големите телевизии, ще получат своето.

В парламента ще се намърдат една-две партии, които са предвидени за кръводарители. Знаете ги, няма да ги посочвам, че са много чувствителни по темата честност и корупция. Сакън – ние никога! Да, бе…

Следизборно ще се повторят същите крамоли и кандърми кой с кого да си легне. (Споменатите „малки“ вече са не само полегнали, но и крачета са вдигнали, милите.)

И след вота разделението на евроатлантици и путинци в страната ще продължи. И ще се ожесточи.

Няма да бъде доказан нито един факт за фалшифициране и манипулиране на изборни резултати.

Нито една партия няма да признае дори фрапиращи разкрития за купени гласове.

Борбата с корупцията ще продължи по същият начин – пушилка в медиите, а реално нищо.

Тези, които крадоха досега, ще продължат да крадат. Те само това умеят.

Скандалите около митниците, МВР, ДАНС и пр. ще бъдат обезвредени постепенно в евентуалните нарочни комисии в следващото НС.

Ще продължим да сме най-бедни в ЕС и с най-много боклук на глава от населението. Най-умиращи и боледуващи, но с най-много болници и болнични легла.

Животът ще продължи по български: за 10% от населението богато, а за останалите в очакване на евентуално повишение на пенсии и заплати.

Българите в чужбина, ще останат в чужбина. Въпреки възторжените очерци за неколцина, избрали да поживеят на село с парите, които са изкарали в „колективния Запад“.

Лятото, мастиката, салатата и нарастващите като лавина реалити шоута ще потопят в жегата и скудоумието и последните признаци на съпротива.

Чувам новопръкнали партии да се кълнят как ще извоюват върховенство на закона, светло бъдеще за трудовите хора, справедливост и патриотизъм. Как пък не се появи поне един кандидат за политик и слава с малко по-голямо въображение от разните комплексари с двуцифрено IQ…

И все пак трябва да се гласува. У нас всичко става трудно и бавно. Но в крайна сметка се случва.

Джон Стайнбек е казал: Каквото мишките намислят, котките винаги го развалят. Да видим.

Освен това сме единствената държава, в която се издигат едновременно и до днес лозунгите: „Да живее социализма и дружбата с СССР“ и „Демокрацията е без алтернатива“.

Емил Азар